БЕЛЕЖКИ

От ст.н.с. к.г.м.н. Петър Петров

• авторът е бил учител в Герман непрекъснато от 1919 до 1959 година – 40 години.

• Село Герман е разположено предимно върху първата незаливна тераса на р.Искър и по-малка част – върху съвременната заливна тераса на реката.

• Описанието на къщите и семействата и лицата в селото се отнасят за времето от Освобождението на България от турско робство до 9.09.1944г.

• Авторът е имал предвид труда на проф.Ат.Иширков „София през ХІІ век”, Софийско археологическо дружество, 1912г.

• Това твърдение на автора се потвърждава и от други по-късни изследвания. Според проф. Георги Михайлов („Траките”, Държавно военно издателство, София, 1972) тракийската и старославянската българска дума „герман” произхожда от корен „гер” (gwher), което означава „горещ, горя”, топло и влажно място, топло и влажно време. Според същия автор, с.Герман – Софийско, води името си от горещите минерални извори, разположени на 1км южно от селото, понастоящем покрити от водите на бент „Панчарево”. Подобен произход има и името на римското селище „Германея” до р.Джерман, при гр.Сапарева баня, Дупнишко. Проф.Цв.Романска („Българската народна песен”, Наука и изкуство, София, 1965, стр.39) описва обичая „Герман”, практикуван в с.Баурене, Врачанско и на други места. Той се практикувал при суша или при силно дъждовно време (киша). В случай на суша девойки провеждат обичая, като за целта се прави „герман” (малка глинена мъжка фигурка), която се погребва край река, езеро, блато, кладенец или в земята. По време на погребението девойки пеят: „Умрял Герман на суша, та отива на киша.” В случай на киша се прави същото, но се пее обратното: „ Умрял Герман от киша, та отива на суша.” Обичаят потвърждава твърдението, че думата „герман” означава топло, горещо, влажно. Според В.Нинов („Минералните извори в София и софийско, Медицина и физкултура, София, 1979, стр.71) минералните извори в Парчарево и Герман са били познати на траките, които са дали името на с.Герман, по името на своята богиня Джерман. Панчаревските минерални извори са били използвани по-късно от римляните, което се потвърждава от разкопките около извора на минералните бани през 1961-1962г. римляните са имали селище и крепост в платото над Панчаревската баня (м.Градище и др.). Турците също са ползвали минералните извори. След освобождението, по предложение на проф.Моллов (1895г.) са предприети проучвания на изворите, където били открити шест римски басейна. По-късно през 1905г. била направена баня до изворите. Турците са дали сегашното название на селото Панчарево.

• Според една легенда, разказана през 1943г. от свещ.протоирей Секула Георгиев – дългогодишен свещеник в селото и записана от озп Григор Сотиров – жител на селото, името на селото е дадено от жителите му в чест на българския патриарх Герман, който бил известно време глава на българската православна църква при царуването на цар Петър (927-968г.). Легендата разказва, че когато цар Петър научил за делата на отшелника Иван Рилски, той изпратил при него делегация начело с патриарх Герман. Както на отиване, така и на връщане, делегацията нощувала в тогавашното село, което се счело за голяма чест от жителите му и те кръстили селото „Герман” – на името на патриарха.

• Според жителите на селото битува и друга легенда, според която името му произхожда от уредите за топене на желязна руда, които се наричали „германи”. През VІІІ-ІХ лек в горния край на селото се е добивало желязо, с което се е търгувало с други селища.