Глава девета

ОБИЧАИ И ВЯРВАНИЯ

СВАТБА

Момчетата в с.Герман се женеха след като отбиеха военната си служба (към 20 години). Женеха се за момичета предимно от с.Герман и околните села. Обикновено родителите избираха момата, като често пъти момчето не я познаваше. Изборът ставаше на три етапа:

• Най-напред майката на момчето, придружена от една близка роднина, отиваха у дома на момата да я видят и да питат дали ще им я дадат за момчето. Ако момата и родителите й се съгласят, момата давала „нишан” (кърпа, препаска, ръкави или някакъв друг предмет и уговаряли кога да отидат родителите на момчето, за да уговорят какъв „прид” (сумата, която родителите на момчето трябваше да дадат на родителите на момата за грижите и средствата, които са дали, за да приготвят невястата, или за морално удовлетворение на същите, че се лишават от един помощник в къщи) ще даде свекъра на момата. На уговорения ден родителите, придружени от някои свои близки, отиваха у дома на момата, слагаха трапеза и започвал пазарлък за „придо”. Ако не се постигнеше съгласие по „придо”, родителите на момчето връщаха нишана на момата и преговорите се прекъсваха, но това ставаше много рядко. Ако се постигнеше съгласие, бащата на момата прибираше кърпата с парите, които беше наслагал бащата на момъка през време на пазарлъка, момата целуваше ръка и даваше дарове на всички сватове. Свекърът и децата си целуваха ръка взаимно, разчупваха погачата, която бяха донесли сватовете и почваше яденето и пиенето. След това сватовете се връщаха у дома си, а момата оставаше да си приготви даровете (чеиза). Винаги, когато сватовете отиваха в дома на момата, носеха погача и ракия за „наздравица”. Всички тези преговори ставаха в отсъствие на момчето.

• Годеж и сватба – ставаха обикновено едновременно, но някога и в отделни дни. На годежа свекърът канеше всички свои роднини, близки и приятели, а често и цялото село, да отидат с колак за момата и чеиза. Често пъти на такъв годеж отиваха 30-40 коли. Когато годежниците пристигнеха пред дома на момата, на портата стояха младежи с колове и не пускаха сватовете да влязат, докато свекърът не даде „откуп”. След тази церемония сватовете влизаха в двора, дето ги послещаха родителите на момата и канеха с ракия да влязат в къщата, а други се разпореждаха с добитъка. На трапезата невястата черпеше всички с ракия и целуваше ръка, като всеки „аризваше” на невястата пари, които тя събираше за себе си. Като свършеше невястата черпенето, сватовете си целуваха взаимно ръка, чупеха погачата през ръка и започваше яденето и пиенето. През това време всички дарове на невястата се излагаха на двора, наредени на въжета, за да видят всички, че момата е работна, а музиката свиреше хора и младежите играеха. След свършване на яденето, невястата раздаваше дарове на всички сватове, а колкото дарове оставаха, слагаха в ковчега, приготвен за тази цел и го качваха на една кола, в която се качваха и „деверете” (братята на момчето), за да го пазят. Преди да качат ковчега на колата, братът на момата сядаше върху него и не слизаше, докато свекърът не дадеше „откуп”. След тази церемония момата се качваше в друга кола, в която се качваха свекърът и свекървата, а другите сватове се качваха в своите коли и си тръгваха. Пред колите препускаха „утърчници” (двама младежи с коне), които се надбягваха кой пръв да пристигне у дома на момчето и да съобщи, че невястата пристига. На първия „утърчник” връзваха кърпа на коня му и той веднага се връщаше, за да срещне годежарите и да им каже, че е съобщил у дома на момчето за пристигането им. Момчето не отиваше на годежа. Докато се върнеха годежарите го приготовляваха за венчавка. Бръснеха го на двора, като сестра му държеше сито, та косата да пада в него, а брат му държеше кърпа, та да се избърше след това. През това време пееха песни: „Никола бричат бербере, сестра му сито държеше да му косите не падат, а брат му кърпа държеше…”. Косата прибираха за лек и да не правят магия с нея.

• Когато годежът пристигнеше в къщата на младоженеца, въвеждаха невястата в къщата по застлано платно, като й даваха две къдели вълна и два самуна хляб под мишниците, а в ръцете – две стомни с вода, за да бъде къщата пълна. Преди да пристъпи прага, невястата оставяше стомните. Даваха й масло, с което намазваше четирите страни на вратата, за да й върви по мед и масло. Хлябът и вълната оставяше в нощвите. Даваха й сито да сее брашно, за да има винаги какво да сее. След тия церемонии, невястата и младоженецът отиваха на венчавка в църквата. На невястата и младоженеца обуваха бели чорапи наопаки, за да не хващат магия. На главата на невястата слагаха „прочелник” с „вало”. По пътя за църквата кумата водеше момчето, а кумът – невястата. Близо след момчето вървеше сестра му и стъпваше по стъпките му, за да го предпази от магии. Ако по пътя се срещнеха или в черквата се завареха две невести, закриваха ги, за да не се видят и си направят магия. Ако едната погледне другата през годежния си пръстен, погледнатата не виждала хаир. В черквата поставяха кърпа пред масата. Който от младоженците пръв стъпи на кърпата, той щял да командва семейството. При венчавката кумът държеше венците над главите на младоженците, кръстосваше ги и ги поставяше на главите им. Ако при кръстосването венците се чукнат, младоженците щели да се карат. На масата поставяха хляб, мед и чаша вино. След свършване на венчавката свещеникът отрязваше от хляба залци, потапяше ги в меда и даваше по един на младоженците. След това им даваше по една глътка от виното. След поздравленията, младоженците тръгваха да си отиват, а свещеникът завърташе полюлея над главите им, за да се въртят децата им. При излизане от черквата, кумата хвърляше върху главите на младоженците жито, бонбони, пари и др., за да имат всичко. Като се върнеха от венчавка, свекърът и свекървата посрещаха младоженците през вратата на къщата и ги запойваха с вино, а невястата сееше жито пред вратата, за да се роди. Деверът се качваше на стълба до покрива на къщата и оттам режеше и хвърляше парчета от колак, който невястата носеше под колана си в черквата и казваше: „Секу, секу”, а хората го питаха: „Какво сечеш?”, на което той отговаряше: „Сека невяс (зъл дух)” и хвърлял в престилката на невястата, за да я пазят от невяци.

• След като свършеха тези церемонии, гостите влизаха в къщата и сядаха на трапезата. Кумът слагаше свещите от венчавката в чаша с вино и ги даваше на невястата. Пред кума на трапезата слагаха самун хляб, в който забождаха ябълки. Това беше „бахча” (овощна градина) на кума. В една чиния слагаха пържена кокошка и ябълка със замушена в нея пара, която разнасяха между гостите на трапезата, а те слагаха пари. След края на яденето, невястата целуваше ръка, черпеше вино и раздаваше дарове, а гостите й даряваха пари и други подаръци. Веселбата от първия ден продължаваше до края на деня. На двора свиреше музиката и младите играеха хора. Към край на деня изпращаха с музика кума в дома му.местните гости също си отиваха, за да дойдат утре пак нагости, когато ще присъстват родителите на невястата. Гостите от други села оставаха да нощуват, за да присъстват утре на угощението, на което ще присъстват родителите на невястата и нейните роднини. Като се стъмваше младоженците отвеждаха в „невестарника” (специална стаичка) или в мазата. Веселбата стихваше. Настъпваше тишина. След час-два тишината отново бива нарушена. Младоженецът излизаше от невестарника и издаваше 2-3 гърмежа с пушка или револвер. Музиката засвирва и почваше хоро на двора около огън, който осветяваше ризата на булката,на която имаше кърваво петно. Гостите се черпеха с топла блага ракия. След хорото с музика отиваха у дома на кума, за да му покажат кървавата риза, като го черпеха с топла блага ракия. Ако невястата не излезеше честна, тази церемония не се извършваше, а чистата риза връщаха на родителите й, а е имало случаи с ризата връщали и булката, защото била опозорена.

• Сватбата продължаваше по 2-3 дни. Вторият ден започваше с миене на гостите. Невястата им поливаше и те й даваха подарък от пари, невястата накичваха с нов кръгъл „прочелник”. Първият ден прочелникът беше изправен на челото. След това двама девери с коне отиваха в дома на родителите на невястата, за да ги канят на блага ракия на гости. След около половин час, младоженецът и берберинът отиваха също в дома на родителите на невястата. Те отиваха с каруца, в която караха овне, начервено с боя на гърба, за да го дадат на родителите. След като родителите на невястата нагостяха и изпращаха младоженците и деверите, почваха да се приготвят, за да отидат на гости с каруца. Заедно с тях много роднини на невястата с каруци отиваха и те на гости. Като пристигнат родителите на невястата и придружаващите ги гости, невястата ги посрещаше, черпеше ги с блага ракия и те като влизаха в къщата, сядаха на голяма трапеза. Там вече са насядали кумът и много други гости – роднини на младоженеца. Почваше се веселбата. Деверите ходеха из трапезата с крондири и черпеха наред. След черпенето с ракията разчупваха погачите и започваше яденето. Тогава невястата почваше да раздава даровете. Наред на трапезата тя даваше дарове: ризи, чорапи, ръкави и др., а гостите я даряваха с пари, котли, тепсии, тави, паници, столове, маси и други вещи, нужни за събиране на дом на новото семейство. След раздаване на даровете всички гости излизаха на двора и играеха „шарено хоро”, водено от невястата, като до нея се хващаха кумът, кумата, свекърът и свекървата и след това другите гости. Невястата трябваше да обиколи хорото три пъти. След „шареното хоро”, забраждаха булката с „факел”. Кумата сваляше прочелника, а младоженецът сваляше булото с жегло от ярема и чукаше по главите на момчетата и момичетата, за да оженят и те. Най-после невястата счупваше прочелника с жеглото и парчетата хвърляше на две страни. Забраждаха навястата с факела и отиваха за вода на селската чешма, дето й даваха две стомни с вода, които тя риташе и разсипваше три пъти. През това време музиката свиреше и младите играеха хоро. По пътя за дома булката разливаше от водата, за да й върви животът като вода. Пред прага на къщата правеха „мечка” на свекървата, като я увиваха с япанджак и затрупваха с дърва. Като пристигнеше булката, започваше да отхвърля дървата, а мечката се надигаше и ревеше, за да я плаши. Булката разхвърляше всички дърва, отвиваше мечката и свекървата ставаше. Булката й целуваше ръка и й даваше вода, после влизаха в къщата. След връщането от чешмата, булката черпеше гостите с вода, а те й харизваха пари и си отиваха. Кума изпращаха с музика до дома му. Имаше случаи, когато момата приставаше на момчето, като отиваше с него у дома му, защото родителите й не били съгласни. Имаше и други случаи, когато момата не беше съгласна, а момчето я харесваше. Тогава то я отвличаше насила. Тогава обикновено момата оставаше и целуваше ръка на родителите на младоженеца, защото се считаше вече опозорена, ако се върне.

РАЖДАНЕ

Раждането ставаше в дома на родилката, мазето или друго закрито място, подпомогнато от „баба”. Бабата беше възрастна опитна жена от къщата на родилката, от съседите, или от селото. След раждането родилката слагаха до огнището върху слама. В огъня слагаха миризливи вещества, като трици от питата на Бъдни вечер, черупки от орехи също от Бъдни вечер, тамян, чесън и др., за да пазят родилката от „невяци” и други зли духове. Бабата вземаше детето, отрязваше пъпната връв със сърп, превързваше я с коса от главата на майката и го къпеше, като във водата наливаше малко от „бабината вода”. „Бабината вода” се приготвяше от бабата, която наливаше вода в една паница, пущаше в нея живи въглени и баеше от „уроки”, невяци и др. С нея пръскаше родилката с китка от босилек. Майката не ставаше от леглото, докато не се очистеше от плацентата. През това време пазеха да не заспи, за да не дойдат „невяците” да оберат млякото на родилката. След като се очистеше родилката ставаше, сама събираше и изнасяше сламата, измиваше се, обличаше се в чисти дрехи и лягаше при детето, за да го накърми с мляко. Ако млякото не идваше, викаха майка с малко дете, за да го задои. На вторият ден след раждането родилката канеше жените от махалата на „погача”. Те идваха и й поднасяха кромид лук със сол, за да има мляко. На 40-тия ден майката занасяше детето в черквата, за да си вземе „голяма молитва”.

СМЪРТ

Всички жители на Герман са православни християни и затова се погребваха еднакво от селския свещеник в гробища. Човек, след като умре, домашните го изкъпват, обличат в чисти дрехи, поставят го в дървен ковчег и го слагат насред стаята дето живее. При главата му поставят кандило и паница пълна с пясък, за да забождат запалените восъчни свещи. Всеки посетител палеше свещ и я забождаше в пясъка. Мъртвецът трябва да пренощува една нощ у дома си. През нощта при мъртвеца трябва постоянно да има човек и да бодърства, да пази котка да не прескочи мъртвеца, за да не вампиряса. Погребението ставаше на втория ден към обяд. Свещеникът идваше в дома на мъртвеца, четеше кратка молитва, ковчега качваха на конска или волска кола и го закарваха в черквата. Пръв вървеше свещеникът с кандилница в ръка и пееше дългото „Свети боже”. След него носеха кръста на умрелия, после венците, колата с умрелия и след колата – най-близките на мъртвеца, после роднини, приятели и близки, така процесията отиваше в черквата, за да се извърши опелото. То продължаваше около половин час. Накрая на обреда всички се прощаваха като правеха поклон и целуваха ръката на умрелия и кръста, който беше сложен на ръката. Близките заставаха от северната страна на мъртвеца. След тях се прощаваха другите сродници, другари и приятели, като подред изказваха съболезнования си на близките. След опелото откарваха умрелия на гробищата. Там след малка молитва от свещеника го спускаха в гроба и гробарите затрупваха гроба. Всички присъстващи хвърляха в гроба по една шепа пръст и казваха: „Лека му пръст!”. След това на всеки от близките раздаваха варено жито, сладкиши и др. Спазваха се и следните обичаи: за направата на сандъка и изкопаването на гроба вземаха мярка с прът, който оставяха в гроба. В гроба слагаха всички вещи на мъртвеца, с които си е служил през живота – лула на тютюнджията, кесията с пари, огледало, гребен и др. След като изнесат мъртвеца от дома му, остава чужд човек да измете къщата, като изхвърля метлата заедно със сметта и затваря вратата. На мястото, където е лежал мъртвецът забиваха пирон в пода и слагаха камък, върху който слагаха свещ, докато се върнеха от гробището. При спускането на тялото в гроба, най-близките му се отстраняваха от гроба и се обръщаха на запад. При опелото в черквата, близките му стояха на изток срещу мъртвеца, за да ги гледа за последен път до опрощаването, което ставаше след опелото.

ОБИЧАЙ ПРИ СУША (ВАЙДУДУЛ)

При голяма и продължителна суша селяните правели „Вайдудул” – молба за дъжд, като момите ходели из селото и пеели песни за дъжд:

Вай дудул, вай дудул. Дай, боже, дъжд.

От орача на копача вай дудул, вай дудул, дай, боже, дъжд.

Със себе си водели едно момиче без баща и майка, накичено със цветя, което пръскали с вода, както и себе си. Ако в селото имало поп, той предвождал процесията с хоругви и пеел молитви за дъжд. По къщите събирали продукти: брашно, лук и др., от които месели хляб и готвели манджа, която раздавали за дъжд.

ОБИЧАЙ ПРИ ГРАДУШКИ

Когато се зададе страшен облак и започвало да вали град, хвърляли стол на двора с краката нагоре, обръщали колата нагоре с колелата, за да се обърне облакът, откривали заровената от Гергьовден кръв от агнето, биели камбана и клепалото с вършина и викали: „През гора Германе, през гора Германе!”, забелвали задника на едно дете срещу облака и викали: „Чисто дупе, чист облак!”.

СУЕВЕРИЯ

• ЗЕМЛЯЦИ – 1-3 март. За месеците януари, февруари, март и април имали поговорка „Сечко сече, Марта дере, Април кожи дере”, с което се правило преценка на времето през тези месеци. „Голям Сечко” наричаха януари, а февруари „Малък сечко”. Силата на студа през тези месеци наподобявали на остра секира и студът сечел като нея. Студът през март се преценявал като „по-мек”, затова „не сече”, само „кожи дере”, април пък се считал като още по-мек и той събирал одраните кожи. За промяната на времето през март и силата на студа през Сечко съществуваше легенда. Една козарка, която едва оживяла от студовете на Сечко, си подкарала козите на паша в планината. Щом Марта дошла тя им рекла: „Къц козички в планината! Марта жена и аз жена – няма що да ми направи.” Закарала тя козите на една поляна да пасат, запалила огън и турила гърне да вари фасул. Озлобила се баба Марта от обидата на козарката и понеже се съмнявала в собствените си сили, казала на Сечко: „Дай ми три дни от твоите назаем, за да докажа на козарката, че и аз мога да сеча като тебе.” Дал й Сечко 3 дни (1, 2 и 3-ти март). Баба Марта надула виелиците, станало толкова студено, че козарката заедно с козите замръзнали на планината, даже и гърнето й замръзнало на огъня.

• ВЪЛЧАЦИ – ПРАЗНИК НА ВЪЛЦИТЕ – 11-14 и 24-27 ноември. Пръв вълчак беше на „Св.Мина”, последният („Крив вълчак”) на Въведение Богородично. През тези дни не работеха нищо, защото вярваха, че който работи, вълците ще му направят някоя пакост през годината, като нападнат добитъка му или някой член от семейството му.

• ПОГАНШЛЯК – ПРАЗНИК НА МИШКИТЕ – 9/22 ноември. През този ден не работеха, защото вярваха, че който работи поганците ще му направят някоя пакост през годината.

• БАЯНИЯ – извършваха се за лечение на болни, поради липса на друга медицинска помощ. В повечето случаи баенето се придружаваше с „пускане на въглища”. То се извършваше от някоя баба, която по предание и внушение насън е знаела разни молитви, заклинания и др. и ги казваше негласно, шепнешком, като едновременно пускаше живи въглища в паница с вода, като правеше кръстни знаци. Баячката наблюдаваше въглените и в зависимост от това как се движат и разполагат, е гадаела за изхода на болестта. Баячката поръсвала с водата страдащия, вещите му и жилището му срещу зли духове. Страдащият пиеше от тази „светена вода” известно време като лекарство.

• МАГИИ. Хората вярваха, че много от болестите и злините се причиняват от „магия”. Тези магии били правени от „вражалици”, които знаели както да направят магията, така и да я разтурят.

• ГЛЕДАЧКИ. Чрез гадаене на ръка, на кафе, на карти и други начини, гадаеха за миналото, настоящето и бъдещето на хората.

За извършването на всички тези баяния, врачувания, магьосвания и пр., страдащите даваха пари, защото без пари нямало да се хване лек. Ако направените предсказания се сбъднели, или болният оздравее, тези вражалци и магьосници били отрупвани с разни подаръци. Не бяха редки случаите, когато недобросъвестни хора злоупотребяваха с нещастията на хората, като се представяха за вражалци и магьосници, за да ги ограбят.

Освен поменатите дотук вярвания във връзка с религията, имаше и много други суеверия. Така вярваше се, че ако човек бъде срещнат на път, или му мине път лош човек или лошо животно (черна котка и др.), ще му се случи нещастие или няма да свърши работата, за която е тръгнал. Поради това много пъти срещнатите пътници се връщали у дома и отново тръгвали. Вярваше се, че срещата е добра, ако човекът, който го е срещнал е бил с пълни ръце, а ако е бил с празни ръце – лоша. Вярваше се, че има лоши дни от седмицата и лоши числа от месеца, които били фатални за извършването на някоя нова работа, затова много хора не започвали нова работа във вторник или на 7 или 13 число на месеца.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1 – ОПИС НА КЪЩИТЕ НА СЕЛО ГЕРМАН КЪМ 1900 година