Глава осма

НАРОДНОСТ И РЕЛИГИЯ

Всички жители на с.Герман са от българска народност, а по религия – източно-православни християни. Други народности и вероизповедания няма. През турското робство особено ревностно се е пазела вярата, на която турците не посягали и била свободна. Българите използвани тази свобода и направили от църквата огнище на просветна, културна и политическа проява.

За укрепване на религиозните чувства и националното съзнание на религиозна почва бяха създадени редица обичаи, празници, традиции, където хората масово общуваха и то не само между жителите на селото, но и с жителите от околните села.

Така патронният празник на черквата „Св.Николай Летни” – 9 май, всяка година се празнуваше много тържествено. На тържеството в селото идваха гости от околните села у свои близки и роднини, а младежите устройваха увеселения с музика, хора, игри и забавления. В черковния двор се устройваше общоселска трапеза. За целта Църковното настоятелство и други дарители от селото заколваха курбан – теле, овни, агнета и др. И ги оставяха да се готвят в черковния двор в големи котли. Група мъже сутринта ходеха от къща на къща и събираха подаръци за черквата – брашно, жито, фасул, лук, пипер, яйца, олио, мас, масло и др. – кой каквото обича. Всички продукти, които оставаха след приготвянето на курбана се продаваха и с парите се купуваха вино и се черпеха участниците в общата трапеза. Като станеше готов курбанът – към 14-15ч. Биеше камбаната и цялото село се събираше в черквата, като всяка къща си носеше погача, паници, лъжици и чаши, с които явяха и пиеха. Свещеникът извършваше специална служба за Св.Никола, режеше погачите и след това храната и виното се раздаваха на хората. Веселбата продължаваше до вечерта.

РЕЛИГИОЗНИ ПРАЗНИЧИ И ОБИЧАИ

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО (КОЛЕДА, БОЖИЧ). Празнува се на 25,26 и 27 декември. Този празник е свързан с езическия празник „Раждане на Слънцето”, а пък той от своя страна е свързан с астрономическия кръговрат на слънцето – на 22 декември слънцето спира движението си на юг и се движи на север, денят спира да намалява и започва да расте – слънцето се ражда. Църквата нарича Христос още „Слънце на правдата”.

БЪДНИ ВЕЧЕР. Денят преди Коледа се нарича Бъдни вечер, защото през нощта на този ден се е сбъднало пророчеството и се е родил Исус Христос. На този ден домакините месеха специални пресни хлябове с различни форми и ги печаха в подници. Приготвяха се следните хлябове: вечерник или бъдник (голяма погача, по която са наредени направени от тесто фигури – обор с овце, кръстци, купа сено и слама и др.), погача с късмети (голяма погача, в която са замесени пара и дрянови клечки за овцете, за говедата, за конете, за кокошките, за пчелите и др.), колачета (да всеки човек по едно). Приготвяха се и следните гозби – сърми, ошаф, фасул, тиквеник и др. Вечеряше се на слама, постлана в одаята, върху която постилаха „месал”, върху който нареждаха трапезата. На трапезата слагаха всички яденета, готвени през деня специално за тази вечер, сладка топла ракия, вино, орехи. Ръкавица с жито и палешник слагаха под слама. Житото сутринта се даваше на кокошките, за да снасят яйца. Преди започването на вечерта домакинът четеше молитва и кадеше с тамян трапезата, цялата къща, кошарите и оборите. След молитвата и каденето всички сядаха на трапезата и не ставаха, докато не се свърши вечерята, за да не стават насадените квачки. Черпеха топла блага ракия и домакинът разпределяше на парчета погачата с късметите и всеки бързаше да търси своя късмет. След вечерята всички спяха върху сламата. Ако времето през нощта на Бъдни вечер е облачно, вярваха, че ще има берекет на жито и мед. Сутринта рано преди зори изнасяха сламата на гумното при стожера. От нея вземаха и слагаха на всички плодни дървета, та да раждат повече плод. Останалата слама запалваха, та докато се вижда огънят, град да не бие. В с.Герман през моя живот коледари на Коледа не ходеха из селото. Предполага се, че някоя свещеник е забранил този обичай, понеже прилича на просия. Сурвакари обаче ходеха на Нова година.

СТЕФАНОВ ДЕН (третия ден на Коледа). На този ден мъжете ходеха на поклонение на Германския манастир. Отиваха отвечер с погачи пеша или с коне. Игуменът ги посрещаше тържествено. Черкуваха се, вечеряха, нощуваха, обядваха и си отиваха в селото, посрещнати тържествено с камбани. На манастира даваха подаръци в пари, жито, агнета, кокошки и др.

Св.ВАСИЛ – НОВА ГОДИНА (01.01.). Рано сутринта срещу този ден селото се огласяше с десетки викове „Сурва година, весела година! Живо, здраво догодина, догодина доамина!” децата на групи (чети) от по 4-6 души ходеха от къща на къща и сурвакаха всички в семейството с нашарена дрянова пръчка (сурвачка), за да са здрави като нея. Стопанката даряваше децата с колак, хляб, свинско месо, орехи, сухи сливи, пари и др.

Един от четата беше сурвакар. Удряйки със сурвачката по гърба подред всички членове на семейството изричаше: „Сурва година, весела година!” Той събираше подаръците от пари. Друг от четата беше „мачка” (котка) – той събираше в торба месото. Трети от четата беше „магаре” – той събираше в дисаги колаците и парчетата от хляб. Четвърти от четата носеше вързоп от дрянови пръчки и подаряваше по една пръчка всяка къща. След приключването на сурвакането четата си разделяше по равно подаръците. Вечерта същия ден момите топяха пръстените в бял котел на селския мегдан и пееха песен на хоро:

„Василия пръстен топи, Василия малай моме.”

Едно момиче натопяваше пръстените в белия котел, след което покриваха котела с бяла кърпа и го даваха на мома „майчина и бащина” да го постави в градината под трендафил.

Сутринта същите моми вадеха пръстените с нова хороводна песен:

„Коя е мома честита пръстена да й излезе у това село Герман,

мари тънка Василио, извади пръстен, девойко.”

Куплетът се повтаря, докато извадят всички пръстените си.

Вечерта срещу Васильовден домакините правеха парцалива баница с месо от главата и краката на свинята, а от чорбата правеха пача.

МРЪСТИ ДНИ (МРЪСНИЦИ)– дните от Коледа до Богоявление. Вярваше се, че през тези дни върлували „зли духове”. Нощно време не се излизаше навън от вечеря, докато петлите пропеят. Особено ревностно се пазеха родилките, защото се вярваше, че злите духове обират малките им. През тези дни се ядеше и в сряда и в петък, но не се венчаваше.

МЕСНИЦИ – дните от Коледа до Месни поклади (Заговезни) – през тях се ядеше месна храна.

БОГОЯВЛЕНИЕ И ИВАНОВДЕН (06 и 07 януари) – през нощта срещу Богоявление свещеникът оставаше кръста в черквата в купела с вода. Вярваше се, че ако кръстът замръзне, здрави ще са хората и добитъкът през годината, ако ли не замръзне – ще има болести по хората и добитъка. Сутринта на Богоявление след службата в черквата, попът и всички богомолци начело с малкото клепало, хоругви и икони, отиваха на р. Искър при топлия извор и там се извършваше велик водосвет. След водосвета свещеникът хвърляше кръста във водата насред Искъра. Група младежи наскачаха във водата в надпревара кой да хване кръста. Който го хванеше, поднасяше кръста на свещеника, който го целуваше4 и го поднасяше да го целуват всички богомолци, а той ръсеше по челото с босилева китка. Младежите, които се бяха хвърляли в Искъра, се гуркаха във водата няколко пъти за здраве и тичешком си отиваха у дома. Свещеника след като поръсваше всички богомолци пак с цялото шествие се връщаше в черквата. По пътя до черквата селяните посрещаха шествието. Някои пресрещаха свещеника да целуват кръста, а той ги ръсеше с осветена вода за здраве.

БАБИН ДЕН (8 януари) – този ден е днешният Ден на родилната помощ. На този ден се отдаваше почин, уважение, благодарност и признателност на бабите, които бабуваха, т.е. даваха първа помощ на родилките. През турското робство и след Освобождението докъм 1920 година в селото нямаше акушерки. Тяхната работа извършваха бабите. Във вняко село имаше някоя баба по-веща, по-сръчна и способна и нея викаха да бабува и акушира. В Герман такава прочута баба беше баба Велика, попадията на местния свещеник Антон Петров. Тя всяка година празнуваше тържествено този ден. Събираше на гости у дома си всички родилки през годината. Гощаваше ги, ядяха, пиеха и се веселяха цял ден под звуците на музика. Родилките донасяха подаръци: пешкири, сапуни, шамии, чорапи, ризи и др. Носеха и погачи, печени кокошки, бъклици с вино и литрета с ракия.

СВЕТИ ТРИФОН ЗАРЕЗАН (14 февруари) – празник на лозарите. Имало обичай на този ден да се зарязват лозята. Празнуват го тържествено лозарските села. В Герман не го празнуват много тържествено, защото няма лозя, но се знае следната легенда за св.Трифон: рано сутринта на този ден Дева Мария тръгнала в черквата да си вземе „голяма очистителна молитва” след раждането на сина си Исус Христос. Срещнал я Св.Трифон, който отивал да зарязва лозето и й казал, че са й много бели краката. Като отишла в селото Св.Богородица отишла при майка му и й казала да занесе кърпа на Св.Трифон, за да привърже носа си, който отразял като зарязвал лозето. Майка му отишла на лозето и заварила сина си наведен да реже лозето. Казала му, Св.Богородица й казала да му занесе кърпа, за да си привърже носа, който отрязал като зарязвал лозето. Той се засмял и казал: „Че как ще го отрежа, аз режа долу, а не горе, ей така” и замахнал с косера пред носа си, за да покаже как не реже, но по погрешка действително отрязал носа си. Това му било наказанието, задето обидил Божията майка.

МЕСНИ ПОКЛАДИ (ЗАГОВЕЗНИ) – около един месец преди Великден. Тогава се запоства от месо. Готвеше се за последен път месо, правеше се баница и всичко се изяждаше, за да не остане блажно, което не се яде на другия ден и ако останеше – хвърляше се. Имаше обичай децата да „оратуват”. В дълъг лесков прът, разцепен на единия край се поставяше слама и се завързваше цепката. Вечерта всички деца излизаха на улицата на някоя височина край селото,запалваха слама и други запалителни материали. От този огън децата запалваха оратниците си и ги въртяха, за да се разпали сламата и свети повече, по-дълго време, по-далеч. Вярваше се, че докъдето се виждал огънят, дотам не биел град. При оратуването казваха: „Ората, копата, дай ми, дедо, момата, да ти не запаля брадата”. След като изгори сламата, хвърляха оратниците и не ги носеха у дома, защото се вярваше, че ще занесат бълхи вкъщи. При захвърлянето казваха: „Хайде, бълхите да отидат при младите булки, за да не спят много”.

СИРНИЦА (СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ) – седмицата след месните поклади, през която се ядеше само сирене, яйца, мляко и млечни произведения, но не се ядеше месо. От сряда до неделя през тази седмица правеха прошка с всички близки роднини, приятели и хора, с които са имали кавга през годината. Извършваше се следната церемония: този, който иска прошка, целува ръка на този, от който иска прошка до три пъти и казва: „Прощавай, прощавай, прощавай”, а другият отговаря: „И ти прощавай, нека Господ милостив да прощава” и пиеха наздравица с ракия. Така се прощаваха кумците с кумовете, снахите със свекървата. На бащата и майката на булката, зетя и булката за прошка им отиваха на гости с погача и подаръци: чорапи, кърпи и др., ябълки, баници и варени яйца. В неделя готвеха всичко без месо, правеха баници, пържеха яйца, правеха сладкиши и купуваха халва с орехи. Вечерта децата оратуваха като на месни поклади. След вечерята „амкаха-лъцаха” по следния начин: връзваха на тавана кълчищен конец. На свободния му край завързваха последователно халва, яйце, парче баница. Двама души заставаха на противоположната страна на конеца, залюляваха го и всеки се стремеше да налапа вързания предмет с уста, без да го пипа с ръце. След като всички се изреждаха, неизяденият предмет се сваляше и се раздаваше на всеки за здраве. Конеца запалваха последователно и наричаха имената на членовете на семейството. На когото конецът гори повече, щял да живее по-дълго, на който угасне по-рано – щял да живее по-малко.

ВЕЛИКИ ПОСТИ – от Сирни поклади до Великден. През това време не се яде блажно ядене – месо, яйца, мляко и млечни произведения. Риба се ядеше само на Благовец. През първата и последната седмица някои вярващи „едноничеха” или „тремиреха” – един или три дни не ядяха нищо, а пиеха само вода, за да се „комкат” на Тодоровден или на Великден.

ЧИСТ ПОНЕДЕЛНИК – след Сирните заговезни в понеделник всички храни, останали от вечерта, ги даваха на добитъка, или ги хвърляха. Всички съдове се измиваха, а всички месали, кърпи и дрехи се изпираха, за да се почистят от блажното.

ТОДОРОВДЕН (КОНСКИ ВЕЛИКДЕН) – следната събота след Сирни заговезни. Вечерта в петък срещу Тодоровден жените варяха царевица и с нея ходеха на черква. При излизане от черквата те се ритаха, за да са здрави и силни конете. Сутринта младежите се надбягваха с конете. Това беше един вид изложба на добре отгледани коне и народно конно състезание.

КРЪСТОПОКЛОННА НЕДЕЛЯ И СРЕДОПОСТНИЦА – третата неделя на Великия пост се казва Кръстопоклонна неделя. В черквата свещеника раздаваше здравец за здраве. В сряда след Кръстопоклонната неделя се празнуваше „Срядопостница” – средата на постите. На този ден жените не работеха.

СВ. 40 МЪЧЕНИЦИ – МЛАДЕНЦИ (9/22 март) – първият ден на пролетта. Жените не работят. Приготовляват семена за цветя, зеленчуци, плодове и др.

ЛАЗАРОВ ДЕН (ЛАЗАРИЦА) – втората събота преди Великден. През деня ходеха из селото „лазарки” (малки момичета, облечени с нови дрехи и накичени с разноцветни изкуствени лалета и койла пееха песни по къщите и събираха подаръци, яйца и пари. Ходеха на чети (групи) от 6 момичета. Две групи от по 2 момичета пееха песните, а другата група, наречена „шеталка” шеташе с кърпа и играеше специално хоро. Във всяка къща те пееха специални песни и играеха на всички членове на семейството.

На момиче: Чийо е това момиче, което през плета наднича.

На тънко бело кошулче и на алено фистанче.

На момче: Чернооко ергенче на пулагер седеше,

Ябука си метеше, малка мома лъжеше,

Прийди, моме, пристъпи, да ти дам ябука.

На стопанка: Заспала Света Неделя на Света Петка в скута.

Света я Петка будеше – я стани, стани, Недельо,

Днеска е празник, не спи се.

На стопанин: Димитрия вино пие под убаво Божур дърво,

Долетеа два гълъба накацная Божур дърво.

Димитрия ише къше, ише къше два гълъба:

Не ръсете руйно вино, не ронете Божур дърво.

На този, на когото пееха, една шеталка му поставяше кърпа на рамото. След изпяването на песента, той я връщаше с вързани в нея пари като подарък.

БЛАГОВЕЦ – БЛАГОВЕЩЕНИЕ ( 25 март) – вечерта срещу Благовец децата обикаляха целия двор и всички сгради, удряха едно с друго железни предмети – маши, остружки, тенекии и др., за да звънят и викаха: „Бягайте змии и гущери, утре е Благовец” (повтаря се многократно). През деня, според Евангелието, Ангел Господен е съобщил на Дева Мария благата вест, че ще роди син Исус Христос, което значело „спасител”. Христос се родил на 25 декември, точно девет месеца след Благовец. Сутринта на Благовец измитаха двора и боклука запалваха. Върху огъня плуваха „пуканки” от царевични зърна, за да е бял хлябът като пуканките.

ЦВЕТНИЦА – ВРЪБНИЦА – Неделята преди Великден. В черквата свещеникът раздаваше върбови клончета, по подобие на маслиновите, с които бил посрещнат Исус Христос в Йерусалим.

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК – четвъртъкът преди Великден. Рано сутринта се червяха яйца и цапаха бузите на децата на децата с червено яйце, за да са беди и червени.

ДЪЛГА СЪБОТА – съботата преди Великден. През този ден се правеха последните приготовления за Великия празник: месеха хляб, от който правеха колак и Кокалници. Колакът беже голяма турта (погача), в която забождаха в средата две яйца – бяло и червено, а Кокалникът беше малка турта (хлебче), в средата на която забождаха едно яйце. Кокалник правеха на всеки член на домакинството. На Великата събота готвеха постна коприва или другопостно ядене. Ссеха гръстници (коноп), за да са дълги като дългата събота.

ВЕЛИКДЕН – ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО. Това беше най-великият празник след Рождество Христово. Празнуваха го три дена. Всички хора обличаха новото си облекло, което приготвляваха за Великден. Готвеха разкошни блажни яденета, сладкиши, червени яйца, мляко и др. Яйцата боядисваха с червена боя, защото с нея отъждествяваха кръвта на Исус Христос, пролята на кръста в четвъртък преди Великден, затова червяха яйцата същия ден. От Великден до Възнесение Христово (40 дни), хората се поздравяваха с „Христос Возкресе”, вместо с „добро утро”, „добър ден”, „добра среща” и други поздравления, а поздравеният отговаряше „Воистина возкресе”. През тези 40 дена в четвъртъка не впрягаха волове, за да не ги бие град.

ПРАЗНА НЕДЕЛЯ – седмицата след Великден. Наричаха я така, защото не работеха през нея, а неделята наричаха „разтурна неделя”, защото тогава се разтурваха празненствата от Великден.

ГЕРГЬОВДЕН – 23 април или 6 май. На този ден всяка къща в селото правеше курбан на Св.Георги, като заколваше агне. Преди да заколят агнето, занасяха го в черквата, за да му чете попът молитва. На шията на агнето слагаха венец от гергьовски цветя, а на рогцата му палеха свещ. В Герман не носеха агнето печено в черква и попът да му вземе плешката, както в други села, а го носеха живо, като на попа плащаха парична такса. Кръвта от закланото агне заравяха в земята или я хвърляха в Искъра, за да не се гази, че е осветена и за да не бие град. Сутринта рано преди слънце младежите и девойките отиваха покрай Искъра и на полето за върбови клончета, цветя и класове. Върбовите клончета забождаха на входните врати на двора и над вратите на всички сгради (за здраве), а от цветята и класовете правеха венци на агнето (за курбан) и на първата издоена овца. Овчарите извеждаха овцете на паша в тъмно, за да ги напасат и издоят преди изгрева на слънцето. На първата овца, която издояха слагаха венец на шията.

ЛЕГЕНДА – вярваше се, че където има закопани пари в земята, през нощта срещу Гергьовден гори огън. Иманярите не спели цялата нощ и следили къде ще се покаже такъв огън. Веднага през същата нощ, или през друга отивали на същото място и копаели, за да извадят имането.

СВЕТИ ДУХ И СВЕТА ТРОИЦА – 50 дни след Великден. Вярваше се, че от Великден до Св.Дух душите на умрелите били свободни и са бродили около домовете си и из селото, а на Св.Дух, Св.Петър ги прибирал на Оня свят. На Св.Дух богомолците носели в черквата орехови листа и черквата се постилала с тях, за да се крият душите.

ЕНЬОВДЕН – 11/24 юни. На този ден започваха да жънат първите узрели жита. Всеки стопанин обикаляше нивите, засети с жито и от нивата, която е най-узряла, ожънваше 2-3 ръкойки, правеше кръст от тях и ги занасяше в хамбара, за да е пълен с жито. Някои магьостници, които искали да оберат житото на чужда нива, отивали преди слънце на нивата, събличали се голи, обикаляли я със сърп и казвали: „Ела, жито, в моята нива!”. Баби, които лекуваха с билки, ги беряха преди слънце, за да се хваща лек.

ГОРЕЩНИЦИ – 17, 18 и 19 юли. Жените не работеха през деня, защото вярваха, че ако работят ще има много гръмотевици и пожари през годината. Вярваха също, че ако през тези дни не е горещо, през зимата ще е много студено.

ПРЕОБРАЖЕНИЕ – 6 август. Вярваше се, че на този ден лятото се обръщало на есен. До този ден не се ядеше грозде. Тогава носеха от него в черквата и след молитва раздаваха на хората за здраве и плодородие.

СВЕТИ СИМЕОН – 1 септември. На този ден изнасяха семе на нивата и почваше есенната сеитба. Преди да отидат на нивата, носеха от живото в черквата, дето свещеникът му четял молитва за плодородие. Преди да тръгне орачът на нивата, пред впрегнатите волове кадяха тамян и заколваха червен петел, за да е червено житото. На орача, на рогата на воловете и на ръчицата на ралото връзваха китка от босилек и турта. Орачът отиваше на нивата, а жената готвеше петела и омесваше две погачи – едната за орача, а другата за воловете. След като приготвеше всичко, жената се обличаше в чисти дрехи, за да е чисто житото, слагаше в едната торба на дисагите перушината на петела, а в другата слагаше погачите и заедно с манджата ги занасяше на нивата за обяд към 10 часа. Когато пристигнеше на нивата, орачът спираше воловете на браздата, дето го е заварила жената. В това време тя изтърсваше перушината на петела в браздата през воловете, разчупваше едната погача на ярема и я даваше на воловете. След това орачът продължаваше браздата до края и заравяше перушината. Накрая на нивата разпрегваше воловете и им даваше храна. Той и жената обядваха от другата погача и манджата от петела. Всичко това се правеше за здраве и плодородие.

ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА – 15 август. На този ден носеха хляб от новото жито в черква, за да му се чете молитва за здраве. Германци ходеха на събор на Драгалевския манастир.

КРЪСТОВДЕН (14 септември), ПЕТКОВДЕН (14 октомври), ДИМИТРОВДЕН (26 октомври), АРХАНГЕЛОВДЕН (8 ноември) и СВЕТИ НИКОЛА (6 декември). Тия празници се празнуваха добре. Посрещаха се именни дни. Носеха се в черква „коливо”, погача, колак, квасеник, варено жито и царевица. На Св.Никола готвеха непременно „рибник” (солен шаран с ориз и праз). Мнозина канеха попа да им прави водосвет или маслосвет.

МАЛКА БОГОРОДИЦА – на този ден ставаше събор на Германския манастир. Германци отиваха масово.

ЕДРЕЙ, АНДРЕЕВДЕН – 30 ноември. Вярваха, че на този ден денят нараствал колкото царевично зърно. Варяха царевица, жито, фасул и други варива, за да са едни зърната.