Глава шеста

АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ

След Освобождението на България през 1878г. Княжеството било разделено на окръзи, а те на околии и общини. Малките села образували съставни общини. Герман до 1912г. влизал в състава на Горублянската съставна община, а след тази дата – в Панчаревската съставна община. Общината се управляваше от кмет и общински съвет. Панчаревската община дълго време имаше общински съвет от 12 общински съветници – 5 от с. Герман, 4 от с.Панчарево и 3 от с.Кокаляне. Кметът се избираше от общински съвет. Той биваше между съветниците на едно от съставните села – Панчарево, Герман или Кокаляне. Останалите съставни села се управляваха от кметски наместник. От Герман за общински кметове са били избирани следните съветници: Тодор Ил. Кръмбатлийски (около 1907, 1908, 1919г.), Янко Стоилов Миралайски (около 1915, 1916, 1917 и 1918г.), Димитър Алексов (около 1923-1924г.), Стойне Грозданов Джонев (около 1922-1923г.).

Глава седма

ПОЛИТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ ДО 09.09.1944г.

След Освобождението при гласуването на Търновската конституция се оформили главно две партии – Либерална с водачи Ст.Стамболов, Димитър Стамболов, Петко Славейков и др. И Консервативна партия с водачи Т.Тодоров, К.Стоилов и др.

След това се образуваха нови партии и към 1899г., когато се основа БЗНС, в България имаше следните партии с: народняци, радикал-либерали, демократи, социалдемократи, радикали, тесни социалисти и БЗНС.

Дълго време тези партии имаха организации само в градовете и някои големи села. В малките села тези партии имаха само привърженици (съмишленици), които им вършеха агитацията, при избори им бяха застъпници в изборните бюра. Същите бяха избирани за общински съветници и кметове от името на своите партии. Пръв такъв съмишленик на Демократическата партия с водач Александър Малинов беше Тодор Илчов Кръмбатлийски. Същият беше общински кмет на Панчаревската община от името на Демократическата партия 1906-1908г.

В с.Герман първата политическа организация, която изгради своя низова организация беше БЗНС. След образуването й на 27.121899г. БЗНС почна да изгражда във всяко село свои организации, наречени Земеделски дружби. Тези дружби заживяват организационен живот и почват да развиват похвална дейност. Всяка неделя уреждали събрания, на които разглеждат въпроси по земеделска и политическа просвета, по благоустрояването на селата и подвигане на общата култура на селото.

Такава дружба в с.Герман (според показанията на Добре Младенов) била основана към 1913г. от Йордан Андреев, Добре Младенов, Йордан Цеков, Янко Стоилов, Симо Кръмбатлийски и др. При общинските избори през 1914г. дружбата взела участие и получила голямо болшинство. За общински кмет на съставна Панчаревска община бил избран членът на дружбата в с.Герман Янко Стоилов Миралайски. Наскоро през 1915г. се обявила Първата световна война. Янко Стоилов не смеел да се появява като сдружен земеделец да не би да го изпратят на фронта и се притаил към управляващата Радославова партия.

След войната, през 1918г. Земеделската дружба била възобновена от Йордан Андеев, Йордан Цеков, Георги Джанков, Цветан Джанков, Трайко Джонев, Вучо Джонев, Петър Проданов Джонев, Стоимен Левентов, Стоян Левентов, Георги Левентов, Стоил К.Левентов, Спас Гюмишев, Станоя П.Стефанов, Илия Магерски, Илия Велев, Георги Стоичков, Илия Стоичков, Велик Цветанов и др. Отначало дружбата заживяла слаб организационен живот. Нямало просветен човек, който да води деловодството. Дружбата заживяла добър организационен живот, когато през 1919г. неин член, секретар и касиер става пишещият тези редове Георги Петров, тогава назначен за учител в с.Герман. В лицето на дружбата той виждаше добър помощник за своята извънучилищна културно-просветна работа в селото.

На 01.0.1919г., когато станах учител в с.Герман, селото тънеше в мизерия, невежество и мрак. Ниски схлупени къщички и криви кални улици. Без водопровод и чешми. Селяните пиеха вода от р.Искър. имаше една малка чешмичка в дола над селото, от която пиеха вода само близките няколко къщи. Училището се помещаваше в схлупена едноетажна сграда, правена през турското робство за кръчма, после обърната на турски конак, а след Освобождението повишена в училище. През 1919г., 40 години след Освобождението, тази сграда продължаваше да е училище, в което се учеха 4 отделения от един учител.

В селото нямаше нито читалище, нито кооперация, нито други обществени организации. Имаше 3 кръчми, които ръководеха обществения живот. За общински кметски наместник нямаше помещение. Посетителите му го търсеха или у дома му, или в кръчмата.

При такива обстоятелства трябваше да заработи Земеделската дружба и пишещият тези редове. Предстоеше много работа. За тази работа ни помагаше и правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски и членове Ц.Церковски, Р.Даскалов, П.Д.Петков, Ст. Омарчевски, Радулов, Торлаков, Дупаринов и др.

Правителството на БЗНС не гледаше своите партийни интереси, както другите партии, а се грижеше за благосъстоянието, културата и просветата на целия народ.

Първите работи, които трябваше да се свършат бяха: прокарване и прилагане регулационния план на селото (който беше изготвен още през 1910г., но нищо не беше правено по него), да се прокара водопровод и се каптира водата на близкия извор в дола над селото, да се построи ново училище и читалище, да се основе земеделска кооперация.

Повечето от тези мероприятия бяха извършени, но монархо-фашисткият преврат на 09.06.1923г. спря дейността. Секретарят на дружбата Георги Петров и членовете на дружбата П.Грозданов, В.Шопов и Д.Димитров бяха арестувани и затворени в София.