ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕЛО ГЕРМАН
ГЕОГРАФСКИ, ИСТОРИЧЕСКИ И ЕТНОГРАФСКИ ОЧЕРК
СОФИЯ, 1996
Редактор и издател: ст.н.с. к.г.м.н. инж. Петър Георгиев Петров
ПРЕДГОВОР НА РЕДАКТОРА
Авторът на книгата – моят баща Георги Петров Младенов е роден в с.Герман на 19.01.1896г., в семейството на земеделски стопанин. През 1903г. починали родителите му – баща му Петър и майка му Божана и той остава кръгъл сирак на 7-годишна възраст. С по-нататъшното му отглеждане, заедно с трите му сестри и един по-малък брат, се заел вуйчо му Георги Додов Недков (брат на майка му). След завършване на основното четвъртокласно училище в родното си село през 1907г., настойникът му Георги го записва да учи в Софийската Духовна семинария, която той завършва през 1916г. с отличен успех. По същото време бушува Първата световна война и току-що завършилият семинарист е изпратен на Добруджанския фронт, където взема участие в боевете при Тутракан, Силистра, Кубадин и Черна вода. По-късно е прехвърлен на Южния (македонски) фронт, където взема участие в сраженията със съюзническите войски при гр.Битоля (завоя на р.Черна), като офицер подпоручик. За проявена храброст е награден с Орден за храброст – V степен. Веднага след края на Първата световна война, през 1919г. той е назначен за учител в родното си село Герман. Като учител той развива активна педагогическа, обществена и културно-просветна дейност в родното си село цели 40 години, чак до своето пенсиониране през 1959г.
Ето накратко по-същественото от тази дейност:
-
По негова инициатива и активно лично участие през 1926г. в селото се учредява първото народно читалище „Св. Иван Рилски”, което вече 70 години развива активна културно-просветна народополезна дейност.
-
Също по негова инициатива и активно лично участие през 1923г. в селото се основава Кредитна кооперация „Пробуда”, която по-късно се влива в Панчаревската Популярна Банка. Активна е била и неговата дейност, когато с финансовото съдействие на кооперацията се засаждат първите овощни градини в селото, просъществували до средата на 60-те години. По този начин се е модернизирало земеделското производство на селото по онова време.
-
Особено активна е била неговата дейност като учител и възпитател на цели поколения жители на селото, обучавани и възпитавани в родолюбив дух, патриотизъм, трудолюбие и всички възрожденски морални ценности.
-
Негова заслуга е инициативата за построяване на нова училищна сграда на селото, която започва да се строи от селото по стопански начин през 1940г. и се завършва през 1942г. на първи етап с откриването на новата учебна година.
Всестранната народополезна дейност на баща ми е многократно оценявана с присъждане на ордени, медали, грамоти и др. Но най-голямата награда за него бе званието „Даскала”, което му бе „присъдено” още приживе от признателните жители на с.Герман.
Държа да отбележа и заслугата на неговата съпруга и моя майка – Дона Спасова Петрова, която 60 години стоеше до него и делеше всички радости и скърби, създавайки необходимите семейни условия за неговата активна дейност.
Идеята за написване на настоящата книга е възникнала у автора в средата на 70-те години, когато той е бил вече на 80-годишна възраст.
Заедно със съпругата си той неуморно, прецизно и с висока отговорност събира и обработва необходимата информация за написването на книгата, като се осмелявам да твърдя, че фактологията е напълно автентична. Там, където е ползвал чужди изследвания, той коректно е посочил техния източник.
Първият вариант на книгата е бил готов през 1980г., впоследствие той го преработва и допълва още няколко години, така че окончателният вариант е готов през 1986г., когато навърши 90-годишна възраст. Така баща ми по възрожденски начин изпълнява своя дълг към сегашните и бъдещи поколения на с.Герман, както и към своята родина.
Той почина на 17.12.1988г. на 93-годишна възраст.
Книгата бе отпечатана послучай 100 години от рождението му.
Май 1996г.
МНЕНИЕ НА А.КИРИЛОВА – ЕТНОГРАФСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ ПРИ БАН
ЗА
„СЕЛО ГЕРМАН – ГЕОГРАФСКИ, ИСТОРИЧЕСКИ И ЕТНОГРАФСКИ ОЧЕРК” С АВТОР ГЕОРГИ ПЕТРОВ МЛАДЕНОВ
Представеният очерк е дело на дългогодишен учител в с.Герман – Георги Младенов. В 34 страници и текст, 5 страници приложения, посвещение и кратък увод, той е отразил основната си цел – наблюдения върху бита и културата на германци в един дълъг период от време – от началото до 50-те години на нашия век.
Авторът е разпределил информацията в девет глави, посветени на широк кръг от проблеми от географското положение, основаването и наименованието на селището до поминък, религия, обичаи, вярвания. Сведенията за географското положение, основаването и наименованието на с.Герман са почерпени от основни публикации по темите и са изложени концентрирано. Полезни са сведенията за организационния живот на земеделските дружби в селището, както и данните за административната му принадлежност, изложени в гл.6 и гл.7 на очерка. Тези пет глави са необходим и удачен начин за въвеждане към интересната, плод на лични авторови наблюдения информация за някои страни от бита и културата на населението в с.Герман.
„Начин на живеене” е озаглавил четвъртата глава на очерка авторът, и в 7 страници е разказал за жилището и интериора, за храната и облеклото. Отредено е място и за кратка информация за използваните мерни единици и тъканите. В гл.5 са представени основните поминъци. Интерес представляват конкретните данни за броя на животните, които са отглеждани, броя и вида на занаятите, както и точното определяне на кой период от време се отнася информацията. Под заглавие „Народност и религия” в гл.8 на очерка е представена значителна част от календарния цикъл празници, като са записани и началните строфи на някои от песните на Лазаровден и Васильовден.
В гл.9, озаглавена „Обичаи и вярвания” са представени основните обичаи и обреди от жизнения човешки цикъл – сватба, раждане и смърт. Най-пълно са отразени сватбените обичаи. Към тази глава са прибавени и данни за обичаи при суша, както и суеверия, магии и баяния по определенията на автора.
Очеркът на Георги Младенов за с.Герман притежава качеството на добър извор на информация за някои страни от бита и културата на населението на това селище. Малък по обем, но съдържащ концентрирани данни, изложени четивно, очеркът представлява успешен родолюбив акт за регистриране и запазване на паметта за българската традиционна народна култура в едно селище на страна ни.
София, 29.11.1995 година.
ПОСВЕЩЕНИЕ
На читалище „Васил Коларов”
(от 1990г. читалището в Герман е преименувано на „Свети Иван Рилски”
Доброволно и без принуда, посвещавам труда си скромен на всички времена, за спомен.
Не за моя слава, не и за пари написах аз таз историйка, а за изпълнен дълг към своя народ и за благодарност.
АВТОРЪТ
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор
Глава първа. Географско положение
Глава втора. Основаване на с.Герман
Глава трета. Наименование на с.Герман
Глава четвърта. Начин на живот
Глава пета. Поминък
Глава шеста. Административна принадлежност
Глава седма. Политически организации до 09.09.1944г.
Глава осма. Народност и религия
Глава девета. Обичаи и вярвания.
Приложение 1. Опис на къщите на селото
ПРЕДГОВОР
Историята е паметта и учителката на народите. Съзнавайки важното значение на историята, аз реших да напиша тази малка история на с.Герман. С това, мисля, че попълвам една непълнота и изпълнявам един дълг към бъдещите поколения на селото и народа. Тук ще запиша всичко онова, което зная и помня за с.Герман от към 1896г. (моята рождена година), до днешни дни.
Съществуващите днес източници, като старинни паметници, предания, стари хора и пр., от които съм черпил материали за написване на моята историйка, след време ще намалеят или напълно ще изчезнат и бъдещите поколения ще срещнат по-големи затруднения, ако рекат да пишат история на селото. Те заслужено биха отправили упрек защо сме ги лишили от възможностите на сегашното време. Написвайки тази историйка, аз смятам, че изпълнявам един свой дълг и отбивам този упрек.
с.Герман, 1980г.
Георги Петров Младенов
Глава първа
ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ
Село Герман е разположено на десния бряг на р.Искър, там където напуска дефилето при с.Панчарево и навлиза в равното Софийско поле. То отстои на 13 км на изток от центъра на София и на 4 км на изток от жилищен комплект „Младост“. Землището му граничи на изток със землището на с.Горни Лозен, на запад с р.Искър и землището на с.Горубляне, на юг пък с р.Искър и землищата на селата Панчарево и Кокаляне и на север – с „Цариградско шосе” и правителствената резиденция „Враня”, бившия царски дворец „Враня”, а през турското робство чифлик „Чардаклия”.
Землището е дълго от север към юг около 8 км и широко от изток към запад около 4 км.
Една трета част от землището – северната част, с площ от около 9000 дка, е равна черноземна и глинесто-песъклива плодородна почва. Там се намират нивите, ливадите, овощните и зеленчукови градини на селото. Голяма част от тях се напояваха чрез напоителни канали взети от р.Искър. Сега (1978г.) цялото поле се напоява от напоителната система на язовир „Искър”.
Втората трета от землището – средната, е хълмиста с много долове, поляни, пасища, ниви и ливади.
Третата третина на землището – южната, е планинска и е покрита с хубави дъбови, букови, габърови и лескови гори. Из нея има много горски ливади и пасища.
Землището е разделено от много местности. Имената има са: Анаманово гуно, Арнаутска ливада, Бабин дол, Бабина могила, Барата, Бачовица, Бачол, Бегличка лагуна, Белата земя, Беликови могили, Бостаните, Бранов кладенец, Водни дол, Габеро, Гатев гьол, Голио рид, Граждане, Гървилички дол, Дупките, Земнико, Калето, Керемидница, Копчилийски рид, Кьотуко, Лаго, Ливадето, Лозето, Манастирска кория, Манастирски шамак, Манафино, Марина могила, Могилите, Мурджовица, Осоето, Пейова стрън, Просеченик, Пункьовица, Ридо, Свинички дол, Сличищата, Смръдльо, Солена вода, Странето, Страноев гьол, Тойкина ливада, Томова сея, Требежо, Урнова падина, Фармазоница, Фетищица, Церова кория, Шамако.
Село Герман има продълговата форма. Къщите му са разположени от двете страни на една главна улица, която като излезе от селото продължава на североизток и се съединява с „Цариградско шосе”, които отстои на 3 км от селото. Селото има три махали – долна, средна и горна. В долната махала има малко площадче, наречено „Чучуро”, в средната махала има по-голям площад, наречен „Юрто”. На тези площади стават хората и разходките. В големите празници хората стават на „сред село”.
ДВОРОВЕ. В с.Герман всяка къща има и двор. Дворовете са със средна големина от 600 до 750 кв.м. Те са гъсто, близко един от друг. Разположението на сградите е в средата, близо до северната граница на дворовете. От нея отдясно и ляво са построени другите сгради – кошара, яхър, плевник, обор, кокошарник и др. Средата на двора е празна. Там е гумното (хамбара), където се вършее житото, ечемика и овеса. На средата на гумното има забит „стожер” (дървен кол), около който обикалят конете и воловете и вършеят житото.
КЪЩИТЕ са едноетажни и паянтови. Размерите на основите са обикновено 6 на 12 м. Къщата има три помещения. Помещението, в което се влиза от външната врата се казва „у къщи” (антрето). В него има оджак с голям комин, верига и саджак. Тук се готви. Другото помещение се казва „одая”. Тук живее домакинството, храни се и спи. Спането става на пода или върху дъсчен одър, постлан със сламена рогожа и покрит с шарена черга. На широкия одър спи цялото семейство от 5-6 деца и майката и бащата, завити с голяма вълнена или кълчищена черга. Ако се ожени някое от момчетата, то си прави друг одър. Момичетата, след женитбата, отиват да живеят в дома на младоженеца.
В къщата живее голямо домакинство – старото семейство с 5-6 деца и семействата на оженените синове. Оженените не се делят от родителите си, а продължават да живеят при тях и работят в тяхното земеделско стопанство. Синовете се делят помежду си чак след смъртта на баща си, но не всякога. Много синове и след смъртта на баща си продължават да живеят задружно. Ето защо домакинствата (земеделските стопанства) в селото се големи.
