Списание РОДИНА

ІІІ, 1941г., кн.4, стр.97-115

ВАСИЛ ЛЕВСКИ В СОФИЯ

(из дневника на хаджи Боне Петров)

Хаджи Боне Петров е роден на 6 август 1836 година в с.Герман, Софийско. Баща му обаче е родом от с. Хрельово, Самоковско, преселен в с. Герман и там задомен и починал. През 1860 година хаджи Боне Петров се преселва в гр.София, гдето отваря кръчма и си купува къща на Солни пазар. Надарен с будно съзнание и способности, самоук, любознателен, на младини килиен учител, той е изучил няколко занаята, търгувал е с земи и храни, притежавал е два чифлика: единият – около хиляда декара в землището на родното си село Герман, а другият – в землището на с.Горубляне – над две хиляди декара – днешното имение на Н.В.Царя „Врана”. Бил е председател на Тайния революционен комитет в София и усърден сподвижник на Левски. След освобождението е бил дългогодишен председател на Софийската окръжна постоянна комисия, училищен и църковен настоятел, епархийски съветник и помощник-кмет на столицата през време на кмета Сукнаров. Дневникът му е воден от 1853 година до 1894 година (една година преди смъртта му). Поминал се е на 12 май 1895 година в София. Оставил единствен син – Георги хаджи Бонев, писател, преводач и в края на живота си – свещеник.

1. Съвременници на Левски в София

Стара София отпреди освобождението е била голямо важно средище. Градът с околностите си е представлявал здрав укрепен пункт. Турците са отдавали голямо значение на града и са държали много войска в него. Градът не е опожаряван и населението му не е подлагано на клане. Обяснението, което може да се даде е, че София, като голям град с разновидно население, от което и голям брой турци, не е било лесно да бъде подхвърлен на пожар или клане, защото между раята са могли да пострадат и правоверни. При това, като голям град, София е била под наблюдение на чужденците. Тук е имало и представители на великите европейски държави – вицеконсулите Валдхард (Австрия), Леге (Франция) и Позитано (Италия), които на 2 януари 1878 година отказали пред защитника на София, Осман Нури паша, да напуснат града заедно със своите съотечественици, за да не бъде изгорен при отстъплението на турците, а освен това и самото турско население, посред дълбока зима, не е желаело да бяга. През нощта на 3 срещу 4 януари турските войски се изтеглили през Княжево и Владая към Кюстендил, но заедно с тях забегнали и видни турски фамилии. Особеното положение на София е спомогнало не само да не бъде опожарена и да се спаси евентуално от клане, но и да се развие една трескава революционна дейност между българите. Левски и Димитър Общи са положили здрави основи тук и са били чести гости на своите хора. Само липсата на записани достоверни спомени на съвременници и късното досещане да се разпитат останалите живи лица от онова време е причина, че малко се знае за дейността на революционния комитет и по-особено за последните дни на Левски. За да се осветлят що-годе тези събития, ще прибегна до два достоверни извора: ръкописния дневник на дядо ми хаджи Боне Петров, наша наследствена собственост (200 големи страници, написани с мастило) и устните спомени на дядо Дамян Богоев, 85-годишен старец, жив и бодър, с извънредно силна, запазена памет, софийски жител.

Дядо Дамян Иванов Богоев Врабчев е извънредно интересна личност. Живял повече от седемдесет години сред родолюбиви и будни хора, той е много видял и чул, преживял е ред събития, бил е свидетел и участник в много дела. В тоя момент е прислужник в Драгалевски манастир. Родом от с.Богдановдол, Пернишко, дядо Дамян рано е напуснал родното си село и е слугувал на много места. Прекарал е известно време и в Румъния. Но най-дълго и непрекъснато време е прекарал като слуга при софийския жител хаджи Боне Петров, при когото е бил кръчмар в механата му, находяща се на Солни пазар, на ул.Позитано. По-късно, в чифлика Чардаклия на хаджи Боне, дядо Дамян е бил негов файтонджия и доверено лице, а в дома му в София – пазач на имота. Жена му Грозда, е била също доверена прислужница в къщата. Според мемоарите на хаджи Боне Петров, още към края на 1870 година в София е имало създаден местен революционен комитет, който е бил нещо като централен за околните села и паланки. Две години преди смъртта си Левски, заедно с Димитър Общи е развил трескава организационна дейност в Софийско. Именно, според показанията на дядо Дамян Богоев, начело на тоя комитет е стоял хаджи Боне Петров, родом от с.Герман, чиито баща се споминал като оставил две невръстни деца – Боне и Андон. Майка им се поженила в с.Герман. Освен имоти в това село, хаджи Боне имал по-късно хан на Цариградско шосе, наречен Германски хан, на чието място днес е застроено караулното помещение срещу главния вход на царското имение „Врана”, някогашен чифлик Чардаклия, собственост на хаджи Боне Петров. В тоя някогашен хан се спирал Левски, имал срещи с по-будни селяни от близките села Герман, Горубляне, Казичане, Горни и Долни Лозен, организирани от хаджи Боне. В София, на Солни пазар, днешната улица „Позитано”, хаджи Боне имал своя кръчма. Тоя пазар се простирал почти до сегашната ул.Клементина”. Зданието, в което се е помещавала кръчмата на хаджи Боне, принадлежало на налбантина хаджи Бекир, добър приятел на българите. Това здание се намирало някъде около сегашната кръчма „Мастика” на ул.”Клементина”. Зданието било хан в малък двор – на две улици. По едната улица сега е прокарана ул.Клементина, а другата била малка, много тясна и крива уличка, почти безлюдна, наречена „Бокли сокак”. Над кръчмата в хана е имало две стаи, едната обитаема – със стълба за изкачване отвън, а другата необитаема, с едно много малко прозорче към тясната уличка. В тая необитаема стаичка се изкачвали по една подвижна стълба, която слагали при тезгяха и влизали в стаичката през една дупка на тавана на кръчмата. Дупката покривали с капак, а стълбичката използвали, когато трябва. Тук са ставали съвещанията на местния революционен комитет, в нея се е срещал и Левски с местните революционни дейци и с тия от околните села и паланки и правел своите събрания. ––