***–––––––––-
МИСТЕРИИТЕ НА РАЖДАНЕТО „Пророкът“ – Калил Гибран
„.. и жената държеше бебето пред гръдта си, каза: Говори ни за децата. И той каза:
Вашите деца не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на Живота за самия него. Те идват чрез вас, но не от вас, и въпреки че са с вас, те не ви принадлежат.
Можете да им дадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои собствени мисли.
Можете да дадете дом на телата им, но не и на душите им, защото техните души живеят в къщата на утрешния ден, в която не можете да влезете дори и насън.
Можете да се стремите да бъдете като тях, но не се мъчете да ги направите като вас, защото животът не върви назад, нито пък спира при вчерашния ден.“
***––––––––––––-
ЗАТЪПЯВАНЕ – Джон Гатоу
избрано от М.Станкова
-
Единствената противоотрова срещу институционалното слабоумие е способността да разчиташ на себе си.
-
Училището в САЩ въпреки добре платените си, издигани и образовани учители и чиновници, изпълнява много добре изначалните си задачи. Една от които е, „образованите“ да се чувстват социално значими в живота единствено и благодарение на производството и консумацията на материални блага.
-
Томас Мур: „Образован човек е, който живее творчески, създава трайни приятелства, живее на място, което обича, върши работа, която си струва усилията и има принос за общността. Да открива и развива нечии потенциал.“
-
Образован е свързан с „образ“ – образец, лидер, цветен човек с присъствие и характер.
-
Работодателите през XIX век са плащали добре на работниците си, за да си осигурят консумация, да увеличават печалбата си. Сега с глобализирането – това не е необходимо. Намират се по-евтини служители и работници.
-
Училището в XXI век:
– бързата промяна на обществото изисква от индивида способност да се справя и живее спокойно в един постоянно и бързо променящ се свят. Обхватът на знанието ще расте с главозамайваща скорост;
– трябва да се осигури обстановка на самостоятелно мотивиране и оценяване, не на изпълнение на чужди цели с помощта на наградите и наказанията;
– способност за общуване с другите – да споделяш, сътрудничиш и обменяш информация в разговор;
– технологиите дават възможност всеки ученик да научи каквото, когато и както иска. Затова могат да поемат отговорността за собственото си образование и цели.
– необходима е толерантност към индивидуалните способности и интереси за самостоятелна инициатива.
-
Учениците да бъдат учители сами на себе си и да напишат сами учебника, по който да се учат. Да търсят индивидуалната си истина по индивидуален начин. Да правят собствените си грешки и да опитват отново. Затова им е нужно простор, време и уважение.
-
Ученето да не е извадено от контекста, да има връзка, да не е разнопосочно и обемно, да няма възрастова сегрегация (обособеност) и многобройни преподаватели. Нужно е умение за разкодиране на суровата информация, за да придобие знанието смисъл. Обратното носи паника, гняв, отчуждение, апатия, приемане на объркването като нещо нормално, завист и страх от по-добрите, презрение към по-слабите, блокиране в шаблона на малък кръг, равнодушие и нежелание за задълбочаване в темите, липса на концентрация и чувство за време (идващи от бързата смяна на предметите на всеки 45 минути), емоционална зависимост от оценките, липса на индивидуалност, интелектуална зависимост (чакащи друг да им каже какво да правят), контролирано мислене, липса на съпротива от избора на тезите за обучение, безпомощност, неувереност, недоволство от собственото представяне, липса на самооценка, липса на лично пространство и време, липса на приятелство, подтикване към доносничество, липса на интерес за задълбочен разговор, пристрастеност към разсейване, лоши навици.
-
Сократ: Истината и преподаването в училище на практика са две несъвместими неща.
-
Древните: Децата трябва да се държат изкъсо, за да има маса от обществото, което да се подчинява на централизираната власт.
-
В САЩ в началото хората са били свободни, необвързани с правила и структури, уверени в себе си, в делата и мислите си.
-
Ученето е успешно и кратко, когато има интерес и настроение към него, то не трябва да продължава 12 години.
-
Централизираният контрол е равен на липса на човечност, омаловажаване на индивида, семейството и общността, налага безгласна основа на властта.
-
Аристотел: Пълноценен човек е, който участва активно в живота на общността.
-
Сегашното училище води до физическа, морална и интелектуална парализа на децата. Иска да се приема като религия с послушание и вяра.
-
По времето на Сократ преподаването и ученето е принадлежало на всеки член на обществото.
-
Отговорът за добро училище – свободен пазар, дори и самообучение.
-
Сега училището пречи на детето за срещи със себе си, семейството си, за уроци за лична мотивация, упоритост, самостоятелност, достойнство и любов, да се грижи за другите и да бъде полезен.
-
Сега училището няма съвест дори при човечни и грижовни учители.
-
Школуването е различно от образоването. Добре школуваните хора са неадекватни, безполезни за околните и себе си. Насилваме децата си да израснат по абсурден начин между училище и телевизор, без истински живот, мъдрост, сила на духа, въздържание и справедливост, без самостоятелно избран ментор, без полезна работа и благотворителност, без способност сами да запълват времето си, без продължително любопитство, без искреност – като крият истинската си личност, с прикрит страх проявен като агресия, гняв и перчене.
-
Конвейрното образование е равно на социална патология, наркотици, насилие, самоунищожение, безразличие.
-
Човек научава истински това, което е научил сам.
-
Децата могат сами да учат независимо, дори и като са на много ранна възраст и ако са самостоятелни и уверени в себе си.
-
Вариантите за добро учене е да има: 320 часа/годишно общественополезен труд, чиракуване, уединение за внимателни наблюдения и самостоятелни заключения, независимо учене заедно с родителите, срещи в места с реални човешки дейности, телевизия с дебати за демокрация, индивидуалност и семейство.
-
90% от населението на САЩ живее в 50 града.
-
Институциите са идеи, които са се сбъднали и в чиято услуга всички служители са се превърнали в мегафони. Работейки за тях миропомазваме една машина за наш цар. Всяка институция иска да оцелее и да се разраства, а не да изпълнява целта, за която е създадена.
-
Робърт Фрост: „Добри огради, добри съседи.“
-
През 1929 конгрешаните в Нова Англия, град Салем сами одобрили църковните власти. Достатъчно било гласуващият да се отнася сериозно към църквата и да е в църковна общност. Сами решавали проблемите в образованието, икономиката и теологията. Искали индивидуализъм.
-
Централизираното планиране е различно от диалектиката.
-
„Янките“ са твърдоглави, злобари, хитреци и скъперници, защото от дисонанса зависи качеството на живот на отделния човек и на отбора.
-
Енергия за развитие има при напрежение между различно мислещи хора.
-
В Нова Англия всеки град имал право „да изгони хората, които не харесвали и биха им навредили“.
-
Когато се погрижиш за собствените си дела, успяваш по магичен начин да се погрижиш и за общността. Навикът да разчиташ на себе си, да се самоуважаваш, да си безстрашен, да си демократичен и лоялен към общността създава добри граждани.
-
Уендъл Бери: „Ако човек иска да върши добри дела, които съхраняват и не рушат, той трябва да мисли и действа на местно ниво. Глобалните игри са чужди на стремежа към добри дела. Това идва от и изисква местни познания, умения и любов. Не искам да бъда обичан от хора, които не ме познават“.
-
В Нова Англия не можело да се налага една идея навсякъде, а само където я приемат.
-
Законовата забрана действа с обратен знак: инжектира нов, озлобен живот в лошите навици.
-
Конгрешаните разбирали, че добрите неща с човешки дух се случват, когато човек бъде оставен на мира, когато избере да прави собствените си грешки. Открили начин за справяне с различията, който е по-добър от отхвърлянето и конфронтацията – бавното приемане.
-
Лишаването от избор води до негодувание и някакъв вид отмъщение след време.
-
Конгрешански принцип: Да се помага на всеки да достигне максимума си като работи доброволно в малки групи с хора, с които се чувства в хармония, в синхрон с личното му разбиране за човечност.
-
Държавата не трябва да държи монопола върху понятието ни за училище. И отмяната на монопола не може да е лесно. Няма лесни пари, лесно здраве, лесна красота, лесно образование. Има само лесни обещания. Хората не са машини. Детето е като растение, а сегашното училище – тясна саксийка, в която не може то да порасне здраво и да съзрее. А сега като порасне чака учителя да му каже какво и как да го прави, но учителя все не идва.
-
В човешките дела няма един правилен начин и експертите не трябва да решават вместо човек.
-
Монополният апарат е демон, който трябва да бъде оставен на умре от глад, като го лишим от жертвите му. И първото нещо е: „Познай себе си“.
***–––––––––––
ПРОСТОТИИ, Пламен Миронов, 1993г.
-
Ние сме осем милиона активни борци. Срещу всяка паднала власт.
-
Трудно е да си съвременник в България.
-
Българското въображение е сътворило най-съвършената чужбина на света.
-
У нас не е имало и няма да има гражданска война. Всички сме селяни.
-
Какво е демокрация? Ще ти дам да разбереш.
-
Повериха му демокрацията. Той й направи досие.
-
Целта оправдава средствата за масова информация. А те оправдават целта.
-
Изгубили сте оковите си? Ще Ви намерим нови.
-
Учеха се от грешките си. Вече ги правят безупречно.
-
Няма да повтарям! Всички за един!
-
Стига лоши приказки за родната икономика. За умрелите или добро или нищо.
-
Изпълниха дълга си към Родината. Дългът към чужбина остана за нас.
-
Застъпва народните интереси. С ботуш.
-
Бащите на нацията ни направиха смешни.
-
Да пазим хората от грижата за човека.
-
Масовите песни се пеят най-изразително на гладно.
-
Не дава всичко, което може. Ама взема!
-
Имало един Крал-Слънце, втори Крал-Слънце, трети Крал-Слънце, четвърти Крал-Слънце. Слънце вече няма.
-
Народът никога не е самотен. Политиците му правят компания.
-
Държава – центробежните и центростремителни сили се контролират от полицейски сили.
-
Ако кажеш, че съм бил тук и аз ще кажа, че си бил тук и двамата ще се озовем там.
-
Не се затваряйте в себе си. И там ще Ви намерим.
-
Имаме ниска престъпност. Само по едно убийство на глава от населението.
-
Напишете свободно какво мислите. В този формуляр.
-
Колко пъти ще ти казвам?! Говори свободно! Не се притеснявай!
-
Когато бостаните са обрани, остават плашилата.
-
В царството на слепите внесоха последна мода слънчеви очила.
-
Революционерът първо събужда народа, а после му пее приспивна песен.
-
Политик е човек, който пее масови песни на народа. На ухо.
-
Вратата на приемната е широко отворена. Изкъртена е.
-
Беше голям политик. Превиха го на две. За да се побере в местния стандарт.
-
Изтласкахме противника. Заехме неговата позиция.
-
Превозното средство на политиците е колелото на историята. С него ни возят.
-
Изиграхте историческа роля. Обадете се да Ви платим хонорара.
-
Всеки политик е убеден, че е любимият ученик на историята.
-
Няма идея, за която да не съм готов да се боря. На щат.
-
Вятърът е подходящ. Можете да плюете.
-
Ние сме вашата цел. А средства?
-
Докато ни сочеха целта, ограбиха средствата.
-
Слава Богу, че не за всяка цел се намират средства.
-
Ние сме добре. Както беше заповядано.
-
Не ми вярвате?! Значи сте сит.
-
Вземи се в ръце. А сега си плюй на ръцете.
-
Бъдещето няма да ни се размине.
-
За да застанете лице в лице, трябва да имате сурат.
-
Сляпата вяра ослепява неверниците.
-
Малкият ум винаги среща голямо разбиране. За големия е запазено всичко останало.
-
Като гледам някои дела, ми се иска да си дойдем на думата. За майката.
-
Нашите проблеми ще свършат, когато всяка риба ни изпълни най-малко по три желания.
-
Не правете от мухата слон. Трудно ще го изхранвате.
-
Когато средствата са достатъчни, могат да оправдаят всяка цел.
-
Искате да промените вида си. Ще Ви вземем мярката.
-
Върви Ви наопаки? Все пак ви върви.
-
Владее езици. Главен редактор е.
-
Очаква много от новата си книга. В брой.
-
Искате да решите проблемите си? Направете от тях кръстословица.
-
Колкото повече слушам, толкова повече се убеждавам, че езикът ни е преди всички майчин.
-
Не мога да забравя първата си любов. Всеки месец плащам издръжка.
-
Жена ми не бива да знае къде съм бил снощи. Но първо трябва да науча къде съм бил.
-
Той е човек на място. На чуждо.
-
Аз знам, че нищо не знам. Това вече всеки го знае.
-
Ще се приватизира ли колелото на историята?
-
Автоматичното оръжие е резултат от стремеж към висока производителност на труда.
-
Не се шегувайте с неуспехите. Те нямат чувство за хумор.
-
Работата е в кърпа вързана. В скъсана.
-
Гледай си живота. На какво е заприличал.
-
Кучето е най-верният приятел на човека. Какво ли не се случва заради кокала.
-
Имало едно време един много прогресивен човек. После дошло друго време.
-
Опознайте главата си. Така ще Ви боли по-рядко.
-
По времето на динозаврите кожарството в упадък ли е било или в разцвет?
-
Проявете поне ¾ такт.
-
„Блага дума желязна врата отваря“ – казал надзирател и отключил килията.
-
Имаше скрита дарба. Откри я следователят.
-
Вие сте на диета? Едва сега разбрах защо са безсолни шегите Ви.
-
Встъпи в брак. В чужд.
-
Гледай си работата. Оная работа.
-
Поемете работата в свои ръце. Оная работа.
-
У нас само шопите имат родословни дървета.
-
„На крак, о парии презрени“ – не е пролетарски лозунг, а кръчмарска покана, когато няма свободни места.
-
Пред ъгъла знак „Внимание! Деца!“. Зад ъгъла – деца с прашки.
-
Изчакваше зад ъгъла. Със свое виждане в ръка.
-
Бореше се за голяма, светла и прогресивна идея. Забраниха му. Сега се бори за няколко неголеми, немного светли и по-малко прогресивни идеи.
-
Дървото се вие докато е младо. На края дървото се чупи. В чужбина.
-
Всяка ябълка ще стане ябълка на раздора. При тези цени.
-
Тъща ми беше против нашия брак. След време разбрах колко много е била права.
-
В живота е като в шаха. Царицата е до царя само в началото на играта.
-
Жената първо ни взема акъла. После всичко, което е решила да вземе.
-
Жените невинаги знаят какво искат, но винаги го постигат.
***–––––––––––––
РАДОЙ РАЛИН – Люти чушки – 1968
- Хайде, наште! Яжте люти чушки! Стига сме си правили оглушки…Люти чушки няма и за семе! Нищо… и това ще понесеме!
- Колегиално отношение – Дето дяволът не може, виква бог да му помогне.
- Всеки има право на успех – От което се мъдър срамува, с него луд се надува.
- Приобщаване – Давайте й каша, та да стане наша.
- Но кажи й го приживе – Силна сила – до могила.
- Педагогично – Дай му крушка, да те слушка.
- Кадрова политика – Който дрънка е навънка.
- Боговете са предпазливи – На бодлива крава бог рога не дава.
- Самоинициативен – Аз го карам по чаиря, а то бяга по баиря.
- Теоретична конференция – Викнал ме на гости, да ме учи на пости.
- Уважението според положението – Какъвто светеца, такъв и венеца.
- Стратегия – Хатър, хатър, после – сатър.
- Отърсване от миналото – Щом се сиромах замогне, никому не ще помогне.
- Професионално заболяване – Който лапа, той се цапа.
- Не знаеш хорското бъдеще – Кланяй се злому, като на доброму.
- Природна защита на слабите – Макар гола, боса, добра стока нося.
- Неблагодарност – Ако имаш вино за проливане, аз нямам глава за разбиване.
- Живите не помнят – Мъртвите – бог да прости. Живите кой да свести?
- Уви, човек се различава от животните – Битата крава мляко не дава.
- Бедността не е порок, а урок – Кой постъпва честно, не живее лесно.
- Съпружеска критика – Било, що било! Търпи, кобило!
- Отчитане на успехите – Думба-лумба два дни, а година – гладни.
- Критерий – Майка му е доста веща – знае как да вари леща.
- Неблагонадеждност – Сокол, ама гол…
- Вярност – Твой съм! Само твой! Точи вино и ме пой!
- Има хора за нищо – Аз – ваша, тя – ваша, кой ще вари каша?
- Качествена обработка – Кой излезе прав, не излиза здрав.
- Цени и качество – Да би се яло, не би висяло.
- Творчески стаж – Наметнал пушка на гола гушка.
- Цивилизация – Ако би я срам, не би ошла там.
- В бъдещето се влиза само с лъснати обувки – В краката – лъснат, в главата – блъснат.
- Бит и душевност – Без брашно – страшно.
- Надеждата слепи човека – Ако нямаш мозък в младица, не го търси в бяла брадица.
- Произход на черногледството – От люлката до гроба, бял свят не види роба.
- Далновидност – Извади сабя ръждива, изплаши баба страшлива.
- Глух, но послушен – Сит търбух, за наука глух.
- Разпределение на труда – Човек предполага, Господ разполага.
- Реорганизация – Променил се Алия, погледнал се – пак в тия.
- Школовка – На бостана спала, краставици яла.
- Научен компромис – Запали и на дявола свещ, да не дойде каквото не щеш.
- Алтруизъм – Мокри й полите, че и меки очите.
- Самоотбрана – Не му ща добрините, щом ще му тегля злините.
- Неотчуждаема собственост – Миналото се не връща, само се преглъща…
- С бригадата – Не ходи Мара сама на бара.
- Не е вчерашна баба – Баба види иглата, а не види купата.
- Охрана на труда – Щом са ти мили рогата, не се заяждай с агата.
- Сатирик и отрицатели – Ако загина от хрема, чумата хич да я нема.
- Ударна бригада – Да напълни джоба, а напълни гроба.
- Академик – Коса – сива, глава – дива.
- Да изгоним врага вътре в нас – Без пари чиляк – сам на себе враг.
- Вита бревис (Животът е къс) – Да ще Господ, да ще, но кога ще?
- Да живее братството – Който ми дава комат, той ми е брат.
- Ентусиазъм – За пет пари ракия, за три гроша чалгия.
- Естетическа мярка – Познавам доброто, но ми липсва среброто.
- Идеал – Борили се два сокола за една соколка гола.
- Доходите на сатирика – Що ти сбере задница, туй ще ти е надница…
- Ще си направи извод – Да му бе къс езика, че сега да не вика.
- Международна среща на добра воля – Ако да се ненавидиме, барем да се видиме
- Равноправие – Когото докопат – него ще дохлопат.
- Ала който я изпита – Сила-силовита не е вековита.
- Човек е сложен – Заран – набожен, вечер – разложен.
- Авторитет с указ – С дъртия котак седиш, а от мишки се боиш.
- Само бдеше – Човек беше, кога спеше.
- База и надстройка – Де хрупка конче зобчица, там си и вири главица.
- Перспектива – Има ли кому да се покланяш, има и кому да се осланяш.
- Вечния Хамлет – Хем му се иска, хем не му стиска.
- Икономически ефект – Голямо чудо над малко блюдо.
- Решаваща сила – Работа без мъж – святкане без дъжд.
- Утехата на бедните – Безплатен оцет – по-сладък от мед.
- Брат за брата е човек – Братски се делили, братски се избили.
- Сладкопоен – Добре ми е, на добре отивам – често на сметта поспивам.
- Поети, пазете си пегасите – Ако коня ти е слаб, не прескачай с него трап.
- Постоянно-основен капитал – Кой душа продава, той имотен остава.
- Трудности на растежа – Мъчно се дялат гредите, лесно се галят момите.
- Аргументация – Затова си крив, защото си жив.
- Частно и обществено зло – Сам себе си глупавият сбърква, мнозина умния обърква.
- Гъвкавост – Денем – крадец, нощем – светец.
- Съчувствие – На един се запалва главата, друг търчи да си пали лулата.
- Щом се дипломира – По-лоша е простотията и от лошотията.
- Безнадеждността не е порок – Който чака от надежда, приживе не се нарежда.
- Съгласуване и съществуване – Който пита – той не скита.
- Наука за вървенето – Тежко и горко на главата, щом не оправя краката.
- Не пожелавай жената на ближния – Що е сладко чуждо, братко…
- Както ще да се докладва – Дето брадва заповядва, там народът не се радва.
- Не скривай своя опит – Щом му мислиш доброто, научи го на злото.
- Докато не пипне пост – Кой е прост, бива мост.
- Откликване – Бърза кобила – сляпо родила.
- Последователност – Де да иде врана – все посрана…
- кучетата са признателни – Както псета храниш, такъв лов ще хванеш.
- Славна е нашата – Един плаща, други – разгаща.
- Тука е така – Щом си дошел у селото ни, ще се хванеш на хорото ни.
- Изучаване на живота – Когото са били, знае си боли ли…
- Откъсване от низините – Горната глава мъдрува, ала долната лудува.
- Вътрешен пазар – Сурово, печено – нам наречено…
- Не питай старо, а драно – Не вярвай на велможата, одира ти кожата.
- Кой ще ни пази здравето – Де насилие вилней, там закона линей.
- Дискусии – С келяв да се бориш, беля да си сториш.
- Принцип вековен – Всеки се бие, за да добие.
- Критиката е горение – Горят си сиромасите свещите, броят на богатите парите.
- .. Тъй, от дните робски и хайдушки сме изяли много люти чушки.Затова ни е лютив езика и … тежко му кой ни предизвика.
- *–––––––––––-
Писмото на един баща до неговата 9-годишна дъщеря:
През 1966 г. Хари Браун пише коледна картичка до своето дете, която да й помага да живее живота си по-пълноценно и по-щастливо. Нямаше да е лошо и ние да имахме по една такава коледна картичка на бюрото пред себе си. Колко по-лесно щеше да е всичко! Колко тревоги и празни очаквания щяхме да си спестим! Колко заблуди и огорчения щяхме да избегнем! Но никога не е късно да прогледнем, нали? Затова, днес, макар и със закъснение, ви подарявам тази коледна картичка. Препрочитайте я от време на време и не забравяйте: най-важното е да цените себе си. И хората, които ви ценят…
Коледа е и аз отново се чудя какво да ти подаря. Знам, че обичаш много неща – книги, игри, дрехи.
Но аз съм много себелюбив. Искам да ти дам нещо, което ще остане с теб повече от няколко месеца или години. Искам да ти подаря нещо, което ще ти напомня за мен на всяка Коледа.
Ако мога да ти дам само едно нещо, бих искал това е да простичката истина, за която ми бяха нужни години, докато я науча. Ако я научиш сега, това ще обогати живота ти по всевъзможни начини. И може да те предпази от много проблеми, наранили онези. които не са я научили.
Тази простичка истина е следната: Никой не ти дължи нищо.
Собствената значимост.
Как може толкова простички думи да са толкова важни? Може да не изглежда така, но ако ги разбереш, това ще е благословия за целия ти живот. Никой не ти дължи нищо. Това значи, че никой не живее заради теб, дете мое. Защото никой не е теб. Всеки човек живее за себе си. Неговото собствено щастие е това, което той може истински да изпита.
Когато осъзнаеш, че никой не ти дължи щастие или каквото и да било друго, ще се освободиш от ненужните очаквания. Това значи, че никой не е задължен да те обича. Ако някой те обича, това е, защото има нещо специално в теб, което го прави щастлив. Открий кое е това специално нещо и се опитай да го развиеш в себе си, така ще те обичат още повече.
Когато хората правят за теб разни неща, това е, защото те така искат – по някакъв начин ти им даваш нещо стойностно, което ги кара да искат да те зарадват. А не защото някой ти дължи нещо.
Никой не е длъжен да те харесва. Ако твоите приятели искат да бъдат с теб, не е защото така трябва. Разбери какво прави другите щастливи и те ще искат да бъдат близо до теб.
Никой не е длъжен да те уважава. Някои хора може би няма да се отнасят с теб, както искаш. Но щом веднъж осъзнаеш, че хората не са длъжни да се държат добре с теб, ще се научиш да избягваш тези, които те нараняват. Защото ти също не им дължиш нищо.
Живей живота си – Никой не ти дължи нищо.
Ти дължиш на себе си да станеш възможно най-добрият човек. Тогава хората ще искат да бъдат с теб, да ти дават неща, които ще искаш, в замяна на нещата, които им даваш. Някои хора ще изберат да не бъдат с теб заради причини, които нямат нищо общо с теб. Когато това се случи, потърси на друго място взаимоотношенията, които искаш. Не превръщай чуждия проблем в свой.
Когато се научиш, че трябва да спечелиш любовта и уважението на останалите, никога няма да очакваш невъзможното и няма да се разочароваш. Другите не са длъжни да споделят с теб това, което притежават, нито пък своите чувства и мисли.
Ако все пак го направят, това е, защото заслужаваш тези неща. И значи имаш повод да се гордееш със себе си. Никога обаче не ги приемай за даденост. Ако го направиш, може да ги изгубиш. Те не са твои по право, трябва да се бориш за тях всеки ден.
Моят опит
Голям товар ми падна от плещите в деня, в който осъзнах, че никой не ми дължи нищо. Толкова дълго бях мислил, че има неща, които просто ми се полагат, че изразходвах всичките си сили – и физически, и емоционални – докато се опитвах да си ги взема.
Никой не ти дължи почит, уважение, приятелство, любов, учтивост или интелигентно отношение. И когато го осъзнах, взаимоотношенията ми станаха много по-удовлетворяващи. Фокусирах се върху това да бъда с хора, които искаха да правят нещата, които аз исках да правят. Това разбиране ми е много полезно за моите приятелства, бизнес партньорства, любови, продажби и срещи с непознати. Напомня ми постоянно, че мога да получа това, което искам, само ако стана част от света на човека срещу себе си. Трябва да се опитам да разбера как мисли, в какво вярва, какво иска. Само тогава мога да се отнасям с него така, че той да ми даде нещата, които аз искам. И само тогава мога да кажа дали наистина искам да бъда с този човек. Така мога да запазя важните взаимоотношения с онези, с които споделям най-много общи ценности и разбирания.
Не е лесно да обобщиш в няколко думи това, което трябваше да науча за години. Но може би ако препрочиташ тази картичка всяка Коледа, значението на написаното ще ти става все по-ясно с всяка следваща година.
Надявам се да е така, защото повече от всичко искам да разбереш простата истина, която ще те освободи: никой не ти дължи нищо.
***––––––––-
Писмо:
-
„Скъпи сине, сякаш беше вчера, когато aкото ти излизаше от памперса и цапаше полата на майка ти. И ето ни тук, на прага на разговора за птичките и пчеличките. Да знаеш, това с акото беше далеч по-лесно. Но все пак, преди да говорим за секс, бих искал да поговорим за сватбата. И не защото ще ти се разсърдя или укоря, ако не ги поставиш в този ред, – въпреки че ми се иска да го направиш, – но защото аз вярвам, че ако избереш единствената добра причина да се ожениш, ще направиш по-хубав всеки аспект от своя живот, включително и секса.
Приятелю, ти вероятно ще искаш да се ожениш заради всевъзможни погрешни причини. Ние всички го правим. Всъщност, най-често срещаната причина да се ожениш се оказва и че е най-опасна: женим се, защото си мислим, че това ще ни направи щастливи. Да се ожениш, за да бъдеш щастлив, е най-сигурният път към развода. Браковете стават красиви. А не стават красиви, когато търсиш щастието; те стават красиви, когато търсиш нещо друго. Браковете стават красиви, когато двама души прегърнат единствената добра причина да се оженят: да практикуват ежедневното жертване на своето его.
Его. Може би чуваш тази дума за първи път. Може би ти звучи странна и объркваща. Ето какво значи тя за мен: Твоето его е част от теб, която пази сърцето ти. Ти си роден с добро и красиво сърце и то никога няма да те изостави. Но когато аз бях твърде строг с теб, или когато твоите приятели започнаха да ти се подиграват за твоите извънкласни занимания, ти започна да се съмняваш дали сърцето ти е достатъчно добро. Не се притеснявай, в даден момент се случва с всички нас.
И така, твоето съзнание започна да изгражда стена около твоето сърце. И това се случва с всички нас. Тя е като стената на голям замък с обширен ров пред нея – пази ни от нашественици, които могат да поискат да проникнат и да атакуват сърцето ни. И да благодарим на твоята его-стена! Твоето сърце си струва да се пази, приятелю!
В началото ние използваме его-стената само за да държи хората навън. Но обикновено, докато растем, ние се уморяваме да се крием страхливо и решаваме, че най-добрата защита е нападението. Слагаме оръдия на нашата его-стена и започваме да стреляме. На някои хора това им изглежда като гняв. На други – като клюкарстване, осъждане и разногласие. Едно от моите любими его-оръдия е да се преструваш, че всички отвъд стената грешат. Това ме кара да се чувствам непогрешим и добродетелен, но всъщност просто ме пази на сигурно, вътре в моите идеи. Знам, че понякога съм стрелял с моите его-оръдия по теб и наистина съжалявам. Понякога имаме нужда от нашите оръдия, за да оцелеем. Повечето пъти не е така.
И мъжете, и жените имат его-стени с оръдия. Но ти скоро ще бъдеш мъж, затова е важно да ти кажа какво обикновено правят мъжете със своите оръдия – ние ги оправдаваме, като се преструваме, че те са от жизнено значение за това да си „истински“ мъж. Всъщност, повечето от нас просто се страхуват, че сърцата им не са достатъчно добри за хората, които обичаме, затова избираме да стоим на сигурно, зад високите стени, защитени с много оръдия.
Виждаш ли вече как това може да се превърне в проблем за брака?
Ако попаднеш в капана да възприемаш своята его-стена като определящо условие за това да си мъж, това ще разруши всички шансове да имаш дълъг и щастлив брак. Защото, в крайна сметка, цялата идея на брака е да разруши твоята его-стена, тухла по тухла, докато напълно не се отдадеш на човека, когото обичаш. Да бъдете отворени. Раними. Опасно свързани.
Приятелю, хората правят секс заради сублимния момент в него, когато съзнанието им е без стени, когато егото си отива, когато се чувстват свободни и напълно свързани. Чрез секса това чувство трае само миг. Но ако се отдадеш на брака, ти се отдаваш на продължителна, преливаща от радост работа по разрушаването на твоите его-стени. И то е за добро. Тогава моментът може да трае цял живот.
Много хора ще ти кажат, че ключът към щастливия брак е да поставиш Бог в центъра му, но аз мисля, че всичко зависи от това как твоето усещане за Бог се отразява на твоето его. Защото ако твоят Бог е Бог на силата, мощта и доминантността, Бог, който доказва, че ти винаги си прав и създава разделителни линии, чрез които да съдиш останалите, Бог, който те кара да стоиш на сигурно, мисля, че трябва да държиш този Бог, колкото е възможно по-далече от центъра на своя брак. Той само ще прави твоите его-стени по-високи и по-здрави.
Но ако твоят Бог е чувствителен, Бог, който обръща света с главата надолу, живее в ранимостта, прегръща тези, които са отритнати, готов е да пожертва всичко в името на мира и сдобряването и иска да изтъргува сигурността за опасната и рискована любов, тогава, съгласен съм, сложи го право в центъра на своя брак. Ако твоят Бог е в бизнеса с разрушаването на егото, той ще превърне твоя брак в свещена земя.
Каква е тайната на щастливия брак? Ожени се за някого, който е прегърнал същата причина за женитбата като теб.
Някой, който би искал да умира до теб – не след 50 години, а ежедневно, докато разрушавате заедно стените на вашето его.
Някой, който ще поиска да прегърне красотата на саможертвата, ще се съгласи да предаде силата си пред теб, ще приеме риска от това да е раним. С други думи, някой, който иска да прекара едничкия си живот, стъпвайки в луда и опасна любов, с теб и само с теб.
С моите разрушени стени, Татко“
***–––––––––
Уважаема сладка моя, наскоро майка ти и аз търсехме някакъв отговор в Google. Още не бяхме го дописали, когато търсачката ни предложи най-популярните търсения. Най-горе в списъка се появи въпросът „Как да поддържаме неговото внимание.” Той ме стресна. Прегледах няколко от безбройните статии за това как да бъдеш секси, кога да му донесеш бира и сандвич, и начините да го накараш да се чувства добре. И се ядосах.
Малка моя, не е, никога не е било и никога няма да бъде твоя работа „да поддържаш неговото внимание.”
Малка моя, единствената ти задача е да знаеш дълбоко в душата си, че ти си достойна за неговото внимание. Ако си наясно със своите ценности, ще бъдеш привлекателна и желана в най-добрия смисъл. Ще привлечеш вниманието на момче, което е способно да види твоите качества и което е готово да посвети своя единствен живот на теб.Малка моя, искам да ти разкажа за момчето, което не се нуждае от поддържане на вниманието, защото той знае, че ти си интересна:
– Не ми пука дали той си слага лактите на масата за хранене, ако той не може да откъсне очи от теб и начина, по който носът ти се сбръчква, докато се смееш.
– Не ми пука дали той не може да играе голф с мен, ако той си играе с децата, с които ти си го дарила и се наслаждава на всички неща, по които те приличат на теб.
– Не ми пука дали той е богат, ако той следва сърцето си и то винаги го води към теб.
– Не ми пука дали той е силен, ако той ти дава пространство да покажеш силата, която е в сърцето ти.
– Не ме интересува как той ще гласува, ако той се събужда всяка сутрин и поставя теб на почетно място в дома ви и в сърцето си.
– Не ми пука за цвета на кожата му, ако той рисува платното на живота ви с четките на търпението, саможертвата и нежността.
– Не ми пука каква религия изповядва той, ако той е възпитан да цени всеки момент в живота и да знае, че всеки момент с теб е свещен.
– Накрая, малка моя, ако се спреш на такъв мъж, с който нямаме нищо общо, ние всъщност ще имаме най-важното общо нещо: ТЕБ!
Защото накрая, малка моя, единственото нещо, което трябва да направиш, за да „поддържаш интереса му”, е да бъдеш себе си.Твое вечно заинтересовано момче, Татко.
***––––––––––-
Мое мило момиче,
Когато видиш, че остарявам, моля те – бъди търпелива, но най-вече опитай да разбереш през какво преминавам. Ако, когато говорим, повтарям едно и също нещо хиляди пъти, не ме прекъсвай с думите „Каза това преди минута”… Просто ме изслушай, моля те. Опитай се да си спомниш времената, когато беше малка и аз ти четях една и съща приказка нощ след нощ, докато заспиш. Когато съм прекалено изморена, за да се изкъпя, не се ядосвай и не ме засрамвай. Спомни си как аз трябваше да тичам след теб, когато ти беше малко момиче и се оправдаваше защо не искаш да се къпеш. Когато видиш колко неграмотна съм по отношение на новите технологии, дай ми време да се науча и не ме поглеждай с досада… Спомни си, мила моя, как аз търпеливо те учех да правиш много неща като например да се храниш, да се обличаш, да сплиташ косата си и да се справяш с нещата от живота всеки ден…
Когато видиш, че остарявам, моля те – бъди търпелива, но най-вече опитай да разбереш през какво преминавам. Ако понякога се случи да изпусна нишката на разговора ни, дай ми време да си спомня и, ако не успея, не бъди нервна, нетърпелива или арогантна. Просто знай в сърцето си, че най-важното нещо за мен е да бъда с теб. И когато моите стари и уморени стъпала не ми позволяват да се движа толкова бързо както преди, подай ми ръка по същия начин, както аз ти подавах, когато прохождаше. Когато тези дни настъпят, не бъди тъжна… Просто бъди с мен и ме разбирай, докато стигна до края на живота си с любов. Аз ще те ценя и ще ти бъда благодарна за подареното време и радостта, която споделяме. С една голяма усмивка и огромната любов, които винаги съм имала за теб, искам просто да ти кажа, че те обичам… мое мило момиче. Липсваш ми. Мама
***––––––––––
-
