Моето „бягство“ са стиховете. И някои ги споделям с вас:

*** /Яница Илиева/

“Пусни ги: хората, вещите, чувствата. Крайните, вредните, нездравословните, грешните.
Свършените, миналите, тъжните, крайните. Навреме ги пусни. Разтвори пръстите и отпусни сърцето.
Те сами ще намерят пътя за навън. И никога не съжалявай. Не се ядосвай. Но и не търпи.
Не търси времето за помощ, а ситуациите. Те ще ти покажат всичко, защото са стъклено кълбо, което отразява всичко.
И след като изпуснеш товара, от душата ще поникнат белезите на заздравелите рани. И само ще помниш.
Недей да тъгуваш, не плачи. Трябвало е, нужно ти е било. Да дишаш, да блестиш, да летиш.
Само напред, само нагоре… Без тях. Само със себе си. 

Защото можеш и без тях, не защото искаш, а защото повече не можеш да понесеш да молиш, да чакаш, да се извиняваш, да бъдеш виновен, да те боли, да прощаваш, да защитаваш. Да държиш.
Пусни ги. Пусни всичко… И онова, до което трябва да се докоснеш, рано или късно, щe го видиш да лети редом до теб… “

*** /Надежда Захариева/

Любов е да раздаваш! Любов е да помогнеш.

Любов е да дадеш: на гладния – надежда, на сития – копнеж, на силния – неволя, на слабия – кураж, на скромния – посока, на алчния – сърце, на имащия – радост, на можещия – цел, на гордия – утеха, на плахия – мечта, на властника – боязън, на роба – доброта.

Любов е да раздаваш душата си без жал и мигом да забравяш кому какво си дал.

*** /Надежда Тошкова/

Какво се подарява на любим човек?

Спомен, вещ, момент. Казана дума навреме. Усещане за вечност. Нежност, топлина. Заедно изплакана сълза.
Две ръце в прегръдка, когато самотата крещи мълчаливо. Рамо за утеха, рамо за опора, рамо за крилете.
Полети. Или спасителен пояс. Уроци по плуване във водовъртежите на живота.
Сигурно пристанище. Закърпване. Подготовка за нов път. Вярност до завръщане.
Лъч светлина в мрака. Поглед като фар в морето. Вълнения, вълнения, вълнения…
Пространство за дишане. Лекота. Без вина. Посоки. Избор. Свобода.

Какво се подарява на любим човек? Нещо, с което да осъзнае, че самият той е дар. Любов!

*** /Ивайло Диманов/

Изтанцувай го тоя живот, човече! И без друго е колкото един блус.
Та когато тръгнеш оттук надалече, светът да усети горчивия вкус.
Да му е тъжно, че те е подминавал, без дори да те поздрави с „Добър ден!“
Бог не раздава пари, любов и слава, Бог е диджей, от безсмъртие уморен…

*** /Нина Чилиянска/

Какво добро направи днес?

Прошепна ли най-мила дума на някой просяк без адрес, подаде ли му хляб безшумно? Надежда някому дари ли? Сълза изтри ли на сирак? И вдъхна ли на болен сили? Приятел подкрепи ли пак? А защити ли някой с чест? Погали ли бездомно куче? Какво добро направи днес? Какво добро на теб се случи? Спаси ли малко гладно птиче? Любим човек целуна нежно? Припомни ли, че го обичаш? И не подмина най-небрежно боклука, хвърлен на земята? Донесе ли щастлива вест? Усмивка някому изпрати ли?

Какво добро направи днес?

*** /Светлана Тодорова/

Добрите хора никога не свършват. И не продават хляб и топлина,
а подаряват… милват… и прегръщат …целуват и си тръгват в тишина…
Добрите хора никога не плачат, за себе си поне не плачат с глас.
Добрите хора никога не грачат с прегракнал от омраза глас…
Не им благодари! Не искат! Добрите хора си отиват в благодат,
с едничката вълшебна мисъл: „Помогнах! Станах по–богат!”