РИТУАЛЪТ „ГЕРМАН”

В календара на народните обичаи съществува ритуал за спиране на градушка, наречен „градушкар”.

Той е познат и като Герман и се практикува за измолване на напоителен дъжд или срещу градушка. Според народните поверия има четири градушкари: Вартоломей (11 юни), Лисе (14 юни), Видовден (15 юни), но Герман е главният градушкар.

По време на „градушкар” не се работи, особено полска работа. Не се впрягат воловете, за да не бие градушка. Ако на този ден се зададе облак и гърми, всички излизат от къщи и викат: „Германе, върли праздниче, пренеси я градушката у пусти гори, дето секира не сече, дето колак се не меси, дето петел не пее.”

Тогава се извършват и ритуали, които са базирани на анимистични предхристиянски възгледи за света, адаптирани от православната църква към годишното честване на цариградския патриарх св.Герман – църковен поет и горещ почитател на иконите.

Герман е познат още като Гарманджо, Гьорги, Дюрманджо, Калоян, Кабаиван и е разпространен предимно в Северна България. Изпълнява се в деня, в който се прави ритуалът за дъжд Пеперуда, но винаги след него. Участници са момичета, в по-редки случаи – възрастни жени. Те приготвят обредна кукла от кал, глина или пръст, изкопана от речния бряг. Кръщават фигурката, която има ясно оформени мъжки полови белези, Герман. Ръцете й са кръстосани на корема подобно на мъртъвците. Готовата обредна фигурка се поставя върху керемида, дървена бухалка за пране или в сандъче, сковано специално за случая. Окичват я с цветя, спазвайки всички важни моменти от погребалния обичай. На третия, деветия или четиринадесетия ден изравят фигурката и я хвърлят във водата.

Позната е и друга форма на обичая „Герман”, която е за суша – при нея фигурката се прави от метла.

ПРАЗНИЦИТЕ

Астрономия за дами, Люба Каспарова

Илюстрована книга на звездите, УИ „Св.Климент Охридски“, Първо издание, 2005

Нихело Немо

Неделя. Герман.

Тодоровден винаги е в събота, а в неделя на някои места се празнува празникът Герман, който се прави по време на суша. Разпространен е предимно в дунавска България, като никога не прекрачва на юг от Стара планина, пише Михаил Арнаудов.

На този празник момичета приготвят една кукла от глина с дължина най-много 25 см, която представлява мъртвец, има черупки от великденски яйца по главата и голям член. Украсяват куклата със запалени свещи и цветя, поставят я в ковчеже и я оставят на открито да пренощува. На сутринта момичетата се събират, едни приготвят погребално угощение, а други потеглят за реката или блатото, по пътя оплакват куклата Германчо и нареждат: „Ой, Германе, Германе, умрял Герман от суша до киша“. Накрая хвърлят куклата в реката или я закопават в гроб, а отгоре слагат надпис „Бог да прости Герман“. И ако от небето започне да вали пороен дъжд или „да падат кучета и котки“, Германчо трябва да бъде изровен от гроба. Някога, за да измолят дъжд, хората хвърляли в кладенците красиви девойки или слагали някое дете да преспи в ковчега на куклата с големия член.

За другия празник, посветен на Герман, но като градушкар, е разказано на датата 12 май.

На празника стопаните запалват по една свещица на прага на къщата си и вдигат глава към небето, за да прогонват с викове Герман-Градушкар. Той е потомък на божеството облак Джерман, когото селяните редовно канят на своята трапеза на Бъдни вечер. Тогава те излизат на двора и викат:

• Джермане, облаче, ела да вечеряме! Ела сега, че да не те видим през лятото по нивите и ливадите!

• Дядо Германе, ела сега да ядем и да пием, а лятос върви по гори Тилилейски, дето петел не пее и куче не лае.

Когато започне да бие ледената стихия, хората обръщат ножове и брадви с остриетата нагоре – да се пресече градушката в дъжд. Друг опит за спасение е да накарат две деца – момиченце и момченце, първаци или изтърсаци в семействата си – да глътнат по едно ледено зърно в началото на пороя. По-късно били измислени могъщите оръдия за разпръскване на градоносните облаци.

Градушката е страховито бедствие, което се появява високо над полето във вид на градоносен облак, предвождан от кръстат орел. Видят ли го, мъжете вадят пушките и започват да гърмят, за да подплашат орела и той да отнесе градушката на друго място. Понякога градушката идва, доведена от глух старец. Злите сили го изпращали да върви винаги на различни места, но понеже старецът не чувал какво му се говори, той изсипвал пороите по два пъти на едно и също място.

Градушкарите са четирима: Герман – с празник на 12 май, Вартоломей, който се празнува на 11 юни, Елисей, който се почита на 14 юни и Вида на Видовден – 15 юни.

Има друг ритуал Герман, но за измолване на дъжд, който се изпълнява в деня след Тодоровден – съботния ден след Сирни заговезни в първата седмица на Великия пост.

12 май. Св.Герман

Герман бил син на сенатор, убит от император Константин Погонат. Герман се посветил на църквата, бил духовно просветен и станал цариградски патриарх през 715 г. по времето на император Лъв Исаврянин. Същият император обаче се обявил против поклонението на иконите и свикал за това събор. Патриархът се възпротивил и заявил, че с готовност ще умре за светите икони и затова бил изгонен от патриаршеския престол. Оттеглил се в манастир, където умрял. Написал съчинения, утвърждаващи иконопочитанието, слова за смисъла на литургията, слова против ересите, поучителни слова.