Констативният протокол във връзка с доклада за наводненията в ниската част на селото миналата година:
Констативен протокол за с. Герман
––––
Март 2019 в Столична община в комисия ЕТИС (Експертен технико-икономически съвет) се проведоха в присъствието на кмета на Герман, технически обсъждания за ППР (предпроектни работи) за реализация на канализация в Герман и Лозен. Проект за техническо решение на първи етап вече има. Спънката може да е в колектора за събиране на отпадната вода до жандармерията, който трябва да има връзка с Кубратово, а в момента такава връзка няма и ще трябва по-голямо инвестиране. Но канализация трябва да имат много бързорастящите села Герман и Лозен.
–––––
Във връзка с долния доклад има заповед от 04 септември 2018 на Столична община комисия в състав от 10 специалиста от Столична община, Напоителни системи, район Панчарево и други да „установят причините за наводненията в ниската част на Герман, да се изготви доклад за проверката с препоръки за предприемане на действия“. Така на 17 и 27 септември 2018г. се състояха срещи в кметството с кмета на Герман и се изясняваха фактите. Ще има окончателна следваща среща.
Уточни се, че строеж на къщи в ниската част на селото е разрешавано, защото това е била възможността 60-70 години да се строят нови къщи от германци. Земите в началото на селото, където е било възможно да се разширява селото са дадени от държавата 1954-1955, за да строят къщи изселените от Горни Пасарел домакинства. По същото време са изграждани и каналите за напояване и отводняване от езерото. Така някои къщи се изграждат над тръбите, в които след това масово се включват и отходни води.
Пореден доклад към Столична община:
–––––––––
Няма новина, закъснях със снимките, но първо БЛАГОДАРЯ на медиите, които ни обърнаха внимание в нужният момент. Разбира се така проблемите не се решават, но се доказват.
https://nova.bg/news/view/2018/07/10/221172/герман-под-вода-селото-няма-канализация-и-страда-при-всеки-дъжд-видео/
Защото години наред при по-силен дъжд германци в ниската част на селото имат като част от ежедневието си отводняване на дворовете и първите етажи на къщите си, най-необходимата вещ е помпа с маркучи. Основната причина е високата подпочвена вода от съседството с река Искър, допълнена с отходните води на къщите от по-високата част на селото от т.нар. „дъждовна канализация“, както и липсващите отводнителни шахти по улиците. И като че не са достатъчни дългогодишните им проблеми с отводняване, мухлясали стени, миризми, почти постоянно мокри основи на къщите им, прехвърляне и изхвърляне на вещи, но на 09.07.2018 се добави и няколкодневен валеж и накрая – порой.
Отговорите на институциите за канализацията ни има в частта „Канализация“ в този сайт.
Още от нощта на 09.07.2018 се започна и през деня вече е така:
На 10.07.2018 същият двор:
Това е заливащата „вода“ в тази къща с многократни ремонти при всеки по-силен дъжд:
И изхвърляните вещи:
Това е улица Смреката, по която на частни начала миналата година се оправиха многото дупки. По същата улица 2016г. имаше 15-ина стари и опасни тополи. Ако сега при този порой бяха и те там, какви щяха да са пораженията за пътя, движението по пътя и електрическите жици по пътя?! (Проблемът е описан в „Кмет“, „Корупция“ в този сайт.)
На 10.07.2018 пораженията пред гробищният парк и вътре по алеята от събиращата се и идваща вода от дерето към рибарника, (което трябва да се оправи), както и от поделението:
Изровеният и донесен чакъл от пътя към рибарника заради дерето, през което минават живеещите:
По улица Росица след 3-дневно отводняване с три помпи, на мястото на издърпаната вода се появява нова:
Нашата канализация. Тази конкретно е пред елитния стадион на Герман. Не може да се направи запис на миризмата.
Следват документите как няма да се прави канализация, независимо в какво състояние е селото:
Информация взета от Интернет:
От Интернет:
Необходима е канализация в южните и околоградските райони на столицата
Тези приоритети включва стратегия за инженерната инфраструктура на общината
от 30.10.2006, Автор: Гергана ЖЕЛЯЗКОВА
Предвидените инвестиционни проекти за територията на София-град са изграждане на канализационна система на територията на Манастирски ливади – запад и изток, местността Кръстова вада, местността Малинова долина, местността Витоша – ВЕЦ Симеоново, територията „Южно от околовръстния път – местностите Национален Киноцентър, Ботаническа градина, Киноцентър III част – разширение, Симеоново, Драгалевци и Бояна и територията на кв. „Бенковски“. Проектната готовност за обектите е идейна фаза. Според стратегията проектите, необходими за територията на околоградския район, включват селищата Бистрица, Кокаляне и Панчарево, селата Герман и Лозен, Бухово, Яна, Горни Богров, Ботунец, Бусманци, Кубратово, Негован, Чепинци и Световрачане. Друг проект е изграждане на пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) и канализационна система на територията на Долни Богров, Казичене и Кривина. Той е включен и за териториториите на още няколко населени места, като за тях няма изготвен идеен проект. Канализационна система и ПСОВ са предвидени за – Мрамор-Мировяне, Железница, Долни Пасарел, Челопечене, Войнеговци, Подгумер, Балша, Локорско, Кътина, и Доброславци-Житен. Инвестициони проекти за изграждане на необходимите съоръжения и корекции на речни корита са заложени за обектите Суходолска, Владайска, Перловска, Боянска, Дреновичка реси.
Предлагат зони за териториално развитие в периферията на София
Те ще са за стратегически проекти и ще се разработват с възложени от инвеститорите подробни устройствени планове
от 22.07.2007, Автор: Гергана ДИМИТРОВА
Далекоперспективното развитие в Общия устройствен план
В Общия устройствен план са отредени територии за далекоперспективно развитие. Такива са северната зона на Околоградския район. Това са група селища като Подгумер, Войнеговци и Локорско, разположени на север от околовръстния път, по южните склонове на Стара планина, както и Световрачане, Негован и Чепинци, разположени на юг от околовръстния път. Друга територия е групата Казичене – Кривина. Селищна група Лозен – Герман. Основният определящ фактор за устройствено развитие на селищна група и прилежащата територия е качествената околна среда, непосредствената близост и удобна транспортна връзка с града.
За проекта
Срок на изработване на промените 6 месеца
Изпълнител общинското предприятие „Софпроект – ОГП“
Обхват на промените – зелена система
– транспортно-комуникационната схема
– гробищни паркове
– промени в разпределението на групите територии на жилищни комплекси
– актуализиране на устройственото предвиждане на територии за съоръжения за третиране на отпадъци
– отстраняване на технически грешки
– предложения за развитие
Витошко-Лозенската яка – българският модел на луксозно предградие
от 02.06.2003, Автор: Елица ДИМОВА
Селищата в подножието на Витоша са привлекателно място за живеене. Някои от тях са вече урбанизирани, други ще бъдат атрактивни за населване през следващите години. Като цяло те оформят район, който е предмет и на детайлна разработка в ОУП на столицата. Предвидено е ускореното развитие на терените от Витошко-Лозенската яка до 2012 г., като се очаква да се добавят и идеи за по-дългосрочното им усвояване.
Северната част на Витошката яка обхваща селищата от София-град – Владая, Княжево, Бояна, Драгалевци, Симеоново, Панчарево, Бистрица и Железница. Селищната група около северната дъга на Околовръстния път попадат във вилната зона на столицата.
По-малко престижна част е областта около Лозен – Герман с прилежащите части от Лозенската планина, която също е алтернатива на пренаселения град и на скъпите терени от престижните вилни зони. Землищата на селата Горни, Долни Лозен и Герман обхващат около 6500 ха. Тази територия се смята за перспективна, тъй като от устройствена гледна точка е продължение на една обща селищна структура на столицата в югоизточна посока. Очаква се постоянното население на трите села и земите около тях да достигне 15 000 души през 2020 г. Факторите, които определят пространственото развитие на трите селища, са свързани с чистата околна среда, непосредствена близост до столицата и наличието на градски транспорт.
През равнинната част на селищата Лозен-Герман преминава “Източният напоителен канал”, който я разделя на две. На юг от канала към подножието на Лозенската планина територията е значително урбанизирана – освен вилните зони има и производствено-складови бази и обществено-обслужващи обекти. Там се намират и земеделски земи, които са пригодни за бъдещо застрояване. Общата урбанизирана територия е около 1100 ха, от която около 40% са вилни места.
Най-населени са селищата Симеоново, Драгалевци и Бояна.
