06.03.2022 (неделя):

Тази 2022 година имах план за провеждане на традицията ни, но зимата реши да се завърне със сняг и студ. 

Затова за всички са пожеланията:

Нека се научим да прощаваме!

Нека повече да се обичаме!

И на себе си да приличаме!

Нека бъдем по-добри!

За да сме здрави, весели, засмени и от Бог благословени!

 ––––

14.03.2021:

Бяхме в пандемия, заради COVID-19 и забрана за събиране на повече хора на едно място. Не палихме огън както предишните години. Някои семейства си палиха по-малки огньове.

 –––––-

01.03.2020:

Съчетахме на този ден Сирни Заговезни с огъня, Баба Марта и Хорото на Герман в двора на старото училище.

С усилията на много хора минаха тези празници. Имаше маси за сядане, благотворителни украшения, плетива, дарени бабини терлици, дарена детска носия, мартеници за малки и големи, хамкане на халва за най-малките, баници, зелници, греяно вино, малиново вино, кюфтета и кебапчета в изобилие, музика до тъмно, виха се хора. И всичко това с много усмивки. Децата бяха подготвили хоро с българското знаме, което донесе сълзи в много очи.

Дървата бяха дарени. Огънят упорстваше и заради снегът предния ден, но с общи усилия пламна.

И целта беше постигната: децата ще имат материали за нови носии, които ще бъдат ушити от големите игрохорки. Германци доказаха, че могат когато отворят сърцата си. Децата на Герман влагат усилия и време, харесват ритмите български и ще ги носят цял живот. Заслужават цялата ни подкрепа.

Благодарим на Мирела, на нейните игрохорки и на всички, които спомогнаха това да се случи!

                                                 

 –––––

ЗАПОВЯВАЙТЕ ГЕРМАНЦИ И ГОСТИ НА ГЕРМАН!

Ако е хубаво времето и няма много кал, огънят на Сирни Заговезни ще е до моста-пасарелка, където беше миналата година. Децата ще приготвят мартеници, игрохорките – вкусотии и други неща. Ще има първи стъпки, втори стъпки, заедно на хорото.

        

 ––––––

10 март 2019:

На хубав ден, по хубав повод, с интересни изпълнения.

С баба Деша и четири германчета в народни носии се чуха хубавите стихове, подбрани от Еми:

„Седнаха децата всички на софрата. До мама, до татко, да си хапнат сладко бобена чорбица, рибник и халвица. Със молитви баба ще начупи хляба, ще прости на всички – големи, мънички, на свои и гости – да са леки пости.“ – от Дора Габе

„Човешко е в живота да сгрешиш, безгрешни хора няма на Земята. Прекрасно е да можеш да простиш, със прошката пречистваме душата. Че днес е важен празник зная аз, ръката ми за прошка поемете. Простих на себе си, на всички вас, за грешките ми, моля ви простете!“ – от Свилена Димитрова

„Умееш ли, човеко, да прощаваш, ако някой към теб е прегрешил? Дали самият прошка заслужаваш, ако друг някой – ти си наранил… Измиват ли се със едно „Прости!“ от болката натрупана следите. И може ли едно „Прощавам ти!“ покоят да ни върне във душите? Никой не иска друг да наранява, но всеки във живота свой греши. Дали обаче всеки осъзнава колко божествено е да прости?! И как онази струпана омраза и болката таена със години изчезват в теб, сгрешилият щом каже с наведена глава едно: „Прости ми!“. Две думи, промълвени от душата и искрен пламък в молещи очи. Освободиш ли него от вината и твоята душа ще полети. Ще излекуваш своя яд човешки, от мъката си ще се изцериш. Недей вини покаял се от грешки! И ти, човеко, утре ще сгрешиш!“– от Интернет

Децата се бориха със смях и без ръце да захапят увитите във фолио хапки халва, завързани с вълнен конец на пръчки. Играха се хора. На здрачаване се запали огромен огън, който до късно догаряше. По-малкият огън се прескачаше от децата за здраве.

Благодарностите са за: Кристиян, който почисти добре цялата площ, горският Георги, голямата помощ от Боби, групата събирала дървата за огъня: Денислав, Емилиян, Николай, Мартин и Александър, Вили осигурила пръчките за амкане. Както семейството и съседите на Мирела. Групата младежи наблюдаваха през цялото време огъня и накрая го загасиха заради появяващият се вятър. 

Снимки:  

                

                   

И част от стихотворение на Валентин Йорданов, което си избрах аз:

„Приятели, аз знам ще ми простите. И враговете нека ми простят, задето съм преследвал с хъс мечтите, непримирим във примирения ни свят. Аз знам – човек от грешките се учи. От грешките човек кове съдба!…“

Плакатът и закъснялата ми с две години информация за германци – донесла ми не само остри „изяснявания“, но и (неочаквано от мен самата) спокойствие:

Сирни Заговезни!

Ден за прошка!

За да освободиш другия и себе си.

И аз ще го направя.

Ще започна с един човек, на когото сигурно не му е лесно от свършеното досега:

• преди ноември 2015 работих усилено и бях с най-добри оценки за работата си като ГРАО-специалист, но след като се обявих за кандидат-кмет на Герман, този човек, районен кмет, ме наказа дисциплинарно, опита се и да ме уволни дисциплинарно, защото съм свършила голям обем работа с Базата и когато след балотажа нямах достъп до работното си място, ме уволни дисциплинарно, 17 часа преди клетвата ми вече като кмет;

• не прие избора през 2015г. на 61% (610/1000) германци, гласували за мен и не прие избора през 2015г. на 55% (500/900) германци, гласували за него;

• прие цялостното изнасяне на кметското обзавеждане през 2015г., дарено на кмет-Герман;

• 4-та година назначените от него ГРАО-специалисти в кметството (вече четири) не им позволява да са длъжностни лица и да имат достъп до Базата за издаване на удостоверения, “осигури” в кметство-Герман само аз като кмет да подписвам всички удостоверения и то без да имам достъп до Базата и ежедневно блокира обслужването на германци, когато изпълнявам задълженията си извън кметството или съм на срещи или в отпуск, за болнични не става дума;

• уволни дисциплинарно първият ГРАО-специалист (млад и енергичен човек в началото на трудовия му стаж), съдът я възстанови след 1,5 години ходене по дела с разходи (районът и тях възстанови);

• не спазва разпореждане на МРРВ за даване на достъп до Базата в кметство-Герман;

• стопира изпълнението от кметство-Герман на Наредба на Столична община за ГРАО-дейност, чийто краен срок беше май 2016;

• не отговаря на голяма част от докладите ми;

• закриля “дейността” на читалището в Герман чрез служителите си: приема план, отчет и финансиране за дейността на читалището без подпис на кмет-Герман и призна 2018г. отчетно-изборното събрание на читалището, проведено без законовото обявяване из селото, провело се вечерта в заведение като празник на читалището и читалищното настоятелство било преизбрано за следващите три години;

• възбуди от 2017г. прокурорско разследване за дейността ми, която съм вършила съвместно с района и която беше в защита на германци и като опасност (премахване на много опасни и стари тополи в дерето към рибарника над гробищата) и като удобства за германци (гробищна чешма, спирконавесни стени и пейки, изграждане на канал заради наводняване по ул.Хр.Смирненски, подготвен тротоар за асфалтиране по Патриарх Герман 73-81, доплащане за реновирането на паметника, портрет на Васил Левски за училището, дребни ремонти в кметството, всичко това за 1500 лева взети от тополите на Герман, без районът и Столична община да имат разходи). Още при многобройните разпити ме обвиниха, че както всички кметове така и аз съм крадяла и че държавата е вече срещу мен;

• това са някои от основните, част от многото никому ненужни спънки.

Този човек се постара да събере много съчки, за голяма клада, но огъня прехвърля на другите.

Можеше да е различно. Германци можеха да видят, че се работи с “различни“. Тогава нямаше да ги има горните изброявания. Един работен човек, за какъвто се имам, може да се използва без да се налага убеждаване, стига да е в полза на германци.

Трудно е, но се опитвам да простя. Хора сме и грешим. Прощавам и моля за прошка от германци, защото:

• приех насериозно начина за доказване на педагог, районен кмет във втори мандат и приех като предизвикателство спънките преди и след избирането ми;

• оставих се да ме води работата, без да отчитам натоварването;

• не малко германци бяха привиквани на разпити по прокурорското разследване за работата ми;

• не допуснах, че и СО няма интерес работата в кметство-Герман да върви;

• не съм “човек-перде” и всеки проблем на някой друг е и мой, независимо кога и как мога да реагирам;

• не съм от вписващите се в различни схеми, защото фирмите трябва да работят и не са длъжни да покриват многото несвършени общински дейности;

• не ми тежи да върша и не малко читалищна дейност, която да отчитат като своя (това могат – това правят);

• от време на време се поддавам на умората, а има толкова много работа;

• мога да понеса, че от месечните ми 1200 давам за поддръжка и ползване на лична кола за служебни цели, служебни разходи или за празници на селото, както и „бонусът“ ми от негласуващи хора на избори и изискващи след това или ядосани хора от несвършената десетилетия общинска работа;

• не ми тежи, че поръчах платен от мен сайт за селото, който ми отнема не малко време, за да са информирани германци за дейностите в селото;

• не пестях време и сили, за да изготвя и спечеля спортен проект през 2016г., оценен високо и наравно с проектите на три района в Столична община, но се отказах защото парите бяха дадени в района и трябваше негов подпис всеки месец;

• с удоволствие се срещам вече пет години всеки месец с възрастни германки, за да записвам в клипчета техните ритуали, гозби и спомени;

• удовлетворението ми е от всичко свършено, въпреки пречките.

Но ще могат ли германци да простят липсата на реакция от районния кмет:

• когато 2015г. вече като избран кмет ме нападна яростно в нощта на балотажа група германци, на които не обясни, че в изборите може и да не бъдеш избран;

• когато се продаваше 2016г. кантона на Напоителни системи над езерото, чието неподдържане застрашава Герман, Младост, Дружба…;

• когато 2018г. се спря маршрутката в Герман и Лозен, но само германци трябваше да чакат по спирките два месеца в снега;

• когато се построиха нови сгради на детска градина и училище 2015г., и на третата година отесняха;

• когато продължава всеки ден да се застрашава живота на германчета пред новите училище и детска градина;

• когато се изоставя сградата на старото училище, толкова нужна за културния, образователен и активен живот на всички жители в селото;

• когато не се планира втора детска площадка в другия край на селото при 420-те ни деца;

• когато тинейджърите нямат площадка и свое място;

• когато не се пуска ток в обредната къщичка в гробищния парк;

• когато не се съдейства за изграждане на канализация в селото;

• когато не се асфалтираха улици в Герман 2016г. и в следващите години количеството кв.м. са колкото всяка година в последните 15 години – най-много 1500 кв.м., т.е. трохи в сравнение с необходимите, както и в сравнение с другите села в района?

П Р О С Т Е Т Е!