На 06.03.2020 беше готова книжката със събрани нейни стихове за живота й, за семейството й, от живота, за природата, от интересите й и за оптимизма й – за нейна памет и наша подкрепа. И заветът й: НЕКА ОТНОВО ВСЕКИ ЧЕСТНО ЗАЖИВЕЕ!
––––––
ноември 2018г.:
Някои от стиховете й:
„Животът ми не беше никак лесен, но волята не ми смути. Посрещах аз деня със песен, макар и будна до зори.“
„Щом дойде пролет, няма вече страшно. Ще огребем и последното брашно. Ще си хапнем сладко преснична коприва и всеки ще тръгне към своята нива. От сутрин до вечер там ще се трудим и Бог от небето ще ни се зачуди, Боже, мили Боже, що ли става тука? Нека и за България да има сполука. Нека отново всеки честно да живее и слънцето отгоре да ни се засмее!“
/на съпруга ми/: „След мама ми остана само ти. Единствено добър и нежен. За тебе още моето сърце тупти, от тебе черпя сили и надежда.“
/на сина ми/: Сине мой, радост в младост, грижи – в старостта. Още от утробата ми, сине мой, не даваше ми ти покой. Обръщаше се ту наляво, ту надясно. Навсякъде ти беше тясно. Но издържа до края, сине мой. Излезе ти голям герой. И в мига, в който те родих и ти издаде първия си вик и с малките юмручета запротестира, от този миг аз вече нямам мира.“
/на дъщеря ми/: „Мъничка, мъничка моя! Весело зайче, котенце сиво, в скута на мама сега се е свило и твойта главичка е на моето рамо. Можеш ли ден да прекараш без мама?! Мама в чашата мляко налива, сресва косичката в плитка красива. Кърпи чорапки с пробити петички. Мама се грижи за всичко. Кой ще разкаже на мойто момиче, как тъй луната на сръбче прилича? Как се превръща водата във пара, а самолета кой ли го кара? Мама попитай и ти ще научиш. После ще хвръкнеш и ти като птичка. Умна и силна ще идеш далече, можеш без майки си вече. Мама ще бъде с коси побелели. Мама ще пази две детски кордели. Ще се тревожи и скришом ще плаче, ако не носи писмо раздавача. Друго не трябва, две думички само: „Добре съм, мамо!“
/на дъщеря ми/: „Далече, далече, далече. Далече от мен си сега. В тази празнична вечер ме пари до болка тъга. Знам, че ти вече си чужда, че имаш деца и съпруг, но твойта обич ми е нужна, както и на теб майчиния скут.“
/на внучката/: „Весе, Весе, Весенце, нежно мое цветенце, баба много те обича, кукличка те аз наричам. Ах, на баба ти умница! Ах, на баба ти палавница! Трябва много да ядеш, бързо бързо да растеш!“
„Едно букетче с есенни цветя са малко за сърцето ти голямо, но в тях е сбрана мойта обич. Затова приеми ги, мила мамо!“
„Чаках ви за моя празник. Чаках ви за моя юбилей. Усмихнати да ме поздравите: „Честито, майко! Шампанско в чашите налей!“ И от дългото шетане изморена, с разбито от болка сърце, пред масата за гости подредена, аз към Бога отправям ръце. И дълго се моля на Бога да ви дари със здраве и живот и дълго се моля на Бога да ви закриля, когато сте на път.“
/на М.Станкова 26.09.2013г./: „Не зная коя зодия си, не зная и рожденият ти ден. Но зная, че с душа добра си и винаги внимателна към мен. И ако Господ има на земята, то моля Го с щастие да те дари. И нека в твоето семейство любов и радост да цари!“
––––––
Днес, 20 ноември 2018, изпратихме Василка Иванова – един достоен, сърдечен, енергичен, помогнал на много бебета и майки преди години човек, с поетична и слънчева душа, с усмивка и добра дума за всеки срещнат. Вечна й памет!
