Отчетно събрание за 2019г. – на 14 февруари – Трифон Зарезан, с малка част от 80-те члена (3% от всички германци) читалищно ангажирани възрастни и деца в единия от двата салона на читалището, с подходящи активности за привличане на вниманието на читалищно ангажираните:

В читалището не се приемат нови членове, защото това се правело само на отчетно-изборно събрание (т.е. през три години) и то за хора читалищно активни. А не можеш да си читалищно активен, защото не си член. Три процента от жителите на селото си имат общинска сграда за мероприятия. А останалите жители – каквото и където успее да организира кметството. 

 ––––-

Би било добре, ако беше в нашето читалище, нали?:

 –––––––

Отчетно-изборното събрание на читалището, което се прави по закон най-много на три години, се е провело на 20 октомври 2018 в заведението. Без обявления на общодостъпни места, както е изискването по Закона за читалищата в чл.15 (2)  и в Устава на нашето читалище в чл.18 (2).

Това е планът за дейност на читалището за 2018г.:

http://www.pancharevo.org/%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80/876-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80-2018-%D0%B3

В първата част т.11:

Кои са „самодейците“ и „школите“, които са планирали да участват, но не го правят?

и още в т.12 за културните дейности в Герман:

10. „НЧ „СВ. ИВАН РИЛСКИ – 1926“ с. Герман

Всички германци знаете, че последните три години читалището не е организатор на събора, но това не пречи на назначените в него да описват чужд труд като свой. Това е едното от двете съществени събития за годината в селото. Другото е в т.21 – денят, в който се прави общоселски курбан за здраве и от десетилетия се организира от кмета на селото, но отново е описан друг организатор. От три години се прави в двора на старото училище за удобство на повечето хора в селото, а от десетилетия не е в Германски манастир. Но за някои няма значение.

Следващата е т.22, по повод на който са взети и обществени пари по апликационна форма и са ползвани за „празнуване“ на отчетно-изборното събрание на 20.10.2018 от 19ч. в заведение, за да си преизберат досегашното читалищно настоятелство:

И последната забележка:

Провеждане на отчетно събрание за 2016г и 2017г също не беше разгласено.

Планът за дейността през 2017г., под т.10 е за Герман:

http://www.pancharevo.org/%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80/571-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D0%B7%D0%B0-2017-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0

Като в т.22 описват общоселският курбан за здраве, който се организира от кмета на селото, както и събора на 24 май, който не фигурира тази 2017г., защото отново се организира от кмета на селото.

Това е отчета за 2016 година при 10-месечен ремонт през 2016:

Отчетно-изборно събрание се проведе ноември 2015, при което се преизбра председателя на читалищното настоятелство В.Баков, подмениха се някои членове на читалищното настоятелство и се назначи нов секретар, като се запази библиотекаря.

Така изглеждаше двора при ремонта на читалището през юли 2016г.:

ЧИТАЛИЩЕ “Св.ИВАН РИЛСКИ” на 80 ГОДИНИ

На 1 ноември 1926 година в частен дом се създава Народното читалище “Св.Иван Рилски” в с.Герман. Негов първи основател е Георги Петров Младенов–Даскала, основополoжник и на Училището и на Кредитната кооперация “Пробуда” в с.Герман, която по-късно се влива в Панчаревската Популярна банка. Учил и възпитал цели поколения жители на селото, възпитавани в родолюбив дух, патриотизъм, трудолюбие и морални ценности.
В началото, след основаването на Читалището, дейността му е била слаба, а броят на членовете му – малък. Поради липса на сграда, старото училище, бакалницата и много къщи са приютявали първите ентусиасти. Книгите, събрани за “Библиотеката” се съхранявали в дървен сандък в магазина на потребителната кооперация. Постепенно дейността на Читалището се разраства и през 1928 година се изнася първата пиеса “Калната топка”. По това време в селото пристигат учителките Главусанова и Семерджиева и под ръководството на Георги Петров–Даскала, получил званието си още приживе от признателните жители на с.Герман, се организират четения на книги. Започва усилена театрална дейност. С разширяването на читалищната дейност нараства и необходимостта от читалищна сграда.
През 1940 година на общоселско събрание се взема решение да се построи читалищна сграда на мястото на старото училище. Цялото село участва в изграждането й и тя е построена още същата година. Всички се включват в живота на Читалището: рецитали, пиеси, провеждат се четения, организират се вечеринки. С настъпването на Втората световна война дейността отново замира, за да се възроди през 1945 година, когато с електрификацията на селото започват и кинопрожекции, но отново помещенията са малки.

(Протокол №2 от архива в кметството на с.Герман на стр.1719:
Днес, 08.11.1963г. се състоя заседание на строителния комитет за изграждане на читалищна сграда в с.Герман-София, на което по т.2 от дневния ред се реши:
Сметката за строеж на читалищната сграда с.Герман да се заверява през БИБ гр.София от следните лица:
1. Стефан Станоев Пешев – председател на строителния комитет
2. Богомил Петков Стойков – зам.-председател на строителния комитет
3. … – счетоводител на строителния комитет.
Горублянски Общински Народен Съвет зам.-председателство с.Герман удостоверява че горните подписи се сложиха в наше присъствие.
08.11.1963г. Зам.-председател: /Ст.Стоянчев/)

През 1964 година се полагат основите на настоящият читалищен дом. Средствата са осигурени по линия на самооблагането, а жителите на с. Герман отново участват в строежа с много личен труд. Оттогава до днес, Читалището е било и е средище на културната общественост в селото.
Читалището е участвало на всички Национални събори в Копривщица. Участниците са награждавани с престижни златни и сребърни медали за представяне на народни обичаи и автентичен фолклор. Танцовият състав е гостувал и в Гърция, където постига голям успех. За съжаление създадената традиция за взаимни гостувания беше прекратена поради липса на средства. Самодейците при Читалището са поставяли пиеси като “Шепа щастие”, “Неразделни”, “Изворът на белоногата” и други пиеси под ръководството на популярни режисьори.
Читалище “Св.Иван Рилски” продължава да тачи и празнува Йорданов ден, Бабин ден, Лазаруване, Денят на славянската писменост, Ден на будителите, Коледа и редица други християнски и национални празници.
Една от основните дейности на Читалището е библиотеката. Нейните членове са около 200, а потенциалните читатели са 2300. Библиотечният фонд обхваща над 10 000 броя, а в последно време получихме и много дарения от фирми и частни лица. В момента към Читалището има танцови състави за деца и възрастни, школа по езици и предстои организирането на школа по пиано.
Целите, които си поставя Читалище “Св.Иван Рилски” е да привлече младите хора, като организира места и занимания за тях, стараейки се да повиши качеството на създавания културен и образователен продукт, като в същото време съхрани автентичността и самобитността на дейността; актуализиране на библиотечния фонд, създаване на фонотека с детски приказки, видeотека с екранизирани художествени произведения от световната класика, както и пълноценно използване на базата на Читалището.
Създаването на постояннодействащ театрален състав с професионален ръководител ще привлече голям брой от младите жители на с.Герман. Имаме за цел да запишем историята на Герман и родовете му, като събираме автентични разкази от възрастни хора, разказващи за местните обичаи и легенди. За тази цел възнамеряваме да потърсим съдействието на по-големите ученици, които да запишат разказите на своите предци. Всички тези желания са насочени към удовлетворяване естетическите и социални потребности на всички възрастови групи от населението на с. Герман.
Гордеем се и с големият български художник Васил Стоилов. Маестро Стоилов се вписва в една от водещите насоки в културата на следвоенното десетилетие. За Васил Стоилов, близко свързан със шопския край, със село Герман, където са корените на бащиния му род, този народен живот е познат и близък. Звуци и миризми, цветове и образи от детството са пропити в картините му. Десетки образи, модели от Герман, рисувани от художника, някои живи и до днес са разнесли славата на с.Герман по света.
Във времето, в което живеем като пълноправни членове на Европейското семейство, сме длъжни да съхраним днешното българско читалище, защото в този глобален свят, единствено то може да запази българската идентичност с уникалността си.
Нека съхраним българското за нас и за света!

 ––––

Програма-80г-читалище