Накратко.

Сградата на училището ни на ул.Патриарх Герман 81 беше приета и там се започна учебната 2015-2016г. Независимо от бързото й отесняване, за разширение не стана дума, независимо от няколкото доклада от мен, становища от директорите на детската градина и училището, подписки от родителите.

В старата сграда на училището до 2015г. са 120-130 ученици. Като последните две учебни години бяха с изрично разрешение за ползване, за да не остане Герман без училище. При проекта на Столична община били предвидени 3 етажа за определена сума, но зам.-кмет на Столична община решил, че Герман не може да има повече от 200 ученика, затова се строят два етажа за почти същата сума. Стените са с вертикални  тухли четворки с топлоизолация от стиропор. След две-три години при инцидент изгарят 20-ина квадратни метра от топлоизолацията за няколко минути, със силен дим, през деня, в присъствието на учениците. Когато направих коментар, че топлоизолация на училищна сграда трябва да бъде минерална вата за безопасност на учениците, за дълготрайност и за висока топлоизолация, отговорът на район Панчарево беше, че са се разписали достатъчен брой комисии и аз, като кмет, нямам думата.

В мандат 2019-2023г. при поредно настояване за разширение пред район Панчарево, вариант беше да се дострои втори етаж над паркинга зад сградата, но остана само вариант на думи. Втори вариант беше да се изпълни планираният първи план за изграждане на тази сграда, да се дострои третият етаж. И този вариант не бил възможен, тъй като гаранционният срок на сградата е 10 години, т.е. до 2025г. не може да се строи.

Да се надяваме проектът за три етажа да бъде приложен след 2025г. – от догодина. При темповете на строителство в селото ни и това дострояване няма да е достатъчно.

––––

ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНОТО ДЕЛО В с.ГЕРМАН

(изготвен от ученици за училищния юбилей 2022г.)

 

Село Герман се намира на 13,5 км от центъра на София, в близост до река Искър. На югоизток от селото в пазвите на Лозанската планина се намира Германският манастир. Там при разкопки са открити останки от малка еднокорабна черква с полукръгла абсида и притвор, строена в началото на Второто българско царство. Имало е запазена фрескова живопис, а отвън е била с керамичнопластична декоративна украса. Германският манастир спада към комплекс от 14 манастира, наречени през Средновековието „Мала Света гора“. Манастирът е изграден през Х век, по време на цар Петър I. По време на византийското владичество се е ползвал с благоразположението на император Алекси I Комнин. През Второто българско царство е бил важно книжовно средище. Разрушен е от турците при завладяването на София и е възстановен по-късно от родолюбиви българи. През Възраждането е покровителстван от грънчарския еснаф на София, който дава средства за подновяването му в началото на ХIХ век. Новата черква е построена върху основите на старата и при реставрацията и разширението й стенописите и иконите са направени от иконописци от Самоковската художествена школа – Сава Чубриков и Иван Доспевски.

Преди Освобождението с.Герман не е имало килийно училище. Децата са се учели на четмо и писмо в килийното училище на Германския манастир, който се намирал на 3 км от селото, но е бил доста богат и уреден за времето си. В манастира са живеели будни и просветени монаси, които обучавали децата от съседните села на славянско четмо, писмо и черковно пеене. Част от монасите са били руски възпитаници. Повечето ученици на това училище са ставали свещеници и черковни певци. В него са получили образованието си бъдещите създатели на училището Антон и Боне Хаджибоневи, Димитър Недков, Андрея Стоянчов, Стоил Миралайски, Мано Иванов и ред други знатни жители на Герман. Тук учител е бил и Боне Петров Хаджибонев.

Първият инициатор на отварянето на училището в Герман е бил хаджи Боне Петров Хаджибонев от същото село. Той е син на Петър Хаджибонев, който е бил свещеник и създател на черквата в Герман, а синовете му Андон и Боне са взели дейно участие в революционния комитет на Васил Левски в София. Боне Хаджибонев е бил богат и виден търговец, близък с бея и знатните софиянци. Той е притежавал много земи. Негови са имотите, върху които по-късно е построен дворецът „Враня“. Там е имало къщи с големи чардаци, затова и чифликът е бил наречен „Чардаклия“. След освобождението цар Фердинанд закупува от Боне Петров Хаджибонев чифлика и построява ловната хижа, а по-късно и двореца „Враня“. Притежавал е кръчма с хан в София на Солни пазар и ханове на всички входове и изходи на града. В кръчмата в София е давал подслон на Васил Левски. Там на тайни заседания се е събирал Софийският революционен комитет. Андон Хаджибонев е бил свещеник в църквата на с.Герман, ръкоположен за такъв на Цветница 1868г. Служил е дълги години в черквата и днес гробът му е в църковният двор. Бил е касиер на Софийския революционен комитет. Неговите синове Стоил попАнтонов и Иван попАнтонов са от първите учители в нашето училище.

Първият учител в германското училище е Апостол Вълчев, роден през 1853г. и починал през 1945г. на 92 години, имал второкласно образование и двумесечен курс за учители. В селото е учителствал две години, бил е писар в общината, кръчмар и черковен певец.

Втори е бил Стоил попАнтонов. Роден е в Герман 1866г. Учител е бил пет учебни години. Имал е втори клас образование. След напускане на училището отишъл в Самоковската духовна семинария и станал свещеник в село Подуене. Там служил до пенсионирането си. Отгледал осем деца. От тях двама станали инженери, един гимназиален учител, един инспектор по железниците и един станал прочут художник – това е професор Васил Стоилов.

Следващият наш учител бил Петър Панчов Тончев, родом от Панчарево през 1858г. В Герман е учителствал две години, след това станал кмет на Панчаревската община. Бил много деен човек, заделил значителни средства от общината за обзавеждане с покъщнина и учебни помагала за училищата в Герман, Панчарево и Кокаляне. Починал през 1944г. на 86 години.

През есента на 1900 година в село Герман е назначена за учителка Мария Чакърова. Родена през 1876г. в гр.Банско, тогавашна Неврокопска околия. Учителствала преди това в с.Бобошево, Кюстендилско, в Кюстендил, в трънската Девическа гимназия, в Девическия институт в София и в с.Горубляне. Имала е гимназиално образование и е учителствала 16 години тук, като е обучавала учениците от първо до четвърто отделение. За учебната 1903-1904 година е назначена и втора учителка – Елена Кованова. Мария Чакърова е започнала Летописната книга на училището на 01 септември 1900г. Тя проявява интерес към историята на училището. Разпитва възрастни хора и записва следното: „Училищното здание, когато е направено ново, е било предназначено за кръчма, подир време продадено с цена 60 наполеона за конак, а от Освобождението насам – повишено в степен училище.“

В дописката на столичен вестник, написана от училищния инспектор Дончо Славчев се дава следното описание:

„Няколко малки подробности за това училище – архитектурна рядкост. Двор няма. За двор служи селският площад. И без да питам къде децата играят телесно възпитание, главният учител ми обяснява: – Ето тука, на площада децата се пързалят. А лятно време се цамбуркат в Искъра. Това им е телесното възпитание. Некоги училището е било покрито с плочи. Сега е подновено, половината покрив е със стари, а половината с марсилски керемиди.

Влизам вътре. Малко антренце с патома (замазано с кал). В учителската стая, колкото малка кухничка, баба Цена прислужничката, седнала край печката, грее се, забучила хурка в пояса и преде бела къделя. Вратите на класните стаи някога, преди Освобождението, са се затваряли с мандало. Сега езикът на мандалото е излезъл над резето, а куката, върху която трябва да падне резето, я няма, сигурно е загубена при Руско-турската война. Таванът, не  по-висок от 1,8-2 метра, е направен от дебели греди, подпрени при ремонт сред стаята с други. Ако се махнат подпорните греди, училището ще се събори. По таванските греди са наковани гвоздеи. И понеже в училището нема закачалки, децата си окачат палтата и каскетите по тия гвоздеи. Живописна картина представлява класната стая във време на учебни занятия с провисвали от ниския таван палта, като арки пастърма. Прозорците са разкривени, стари, еднокатни. Напреки през средата са заковани с по една широка дъска, за да не се отварят. Всъщност нема и нужда да се отварят, защото въздухът се проветрява много добре през широките цепнатини и счупените стъкла. Чиновете, то се знае, са стари, двуметрови. Когато влязох в училището и попитах прислужницата дали учителите скоро са влезли в час, тя докладва: „ Е, те, главнио малко закъсне, оти единио чин се бе счупил, та я одих да диря дъски. Доде закове чино, он изпущи малко от часо.“ Класните стаи са голи, с трън да бруснеш по стените, нищо нема да намериш по тех: нито календар, нито програма, нито картинка, нито дори портретите на Царя, на Царицата и на царските деца. Може би защото дворецът „Враня“ е само на 3 км от Герман и германските деца понякога виждат Княза и Княгинята. Нагледно обучение.“

През 1911г. в училището постъпва и другият син на Андон Хаджибонев Петров и брат на Стоил поп Антонов – Иван поп Антонов. Той е роден в Герман през 1880г., имал е педагогическо образование от Педагогическото училище в Шумен. Учителствал е също в Бистрица и Панчарево. Починал на 66-годишна възраст.

През 1912-1913 учебна година започва работа учителят Спас Смилов, който работи в нашето училище 10 години. Роден е през 1858г. в с.Смилево, Македония. Умира през 1948г. на 90-годишна възраст.

През 1919г. започва един нов преломен период в развитието на училището. На работа идва Георги Петров Младенов. За всички нас той е известен като Гоше Даскала или Георги Петров. Роден е 1896г. и починал през 1987г. Учителствал в Герман до пенсионирането си през 1958г.  Цели 39 години. Бил е главен учител, а 36 години и директор. Под негово ръководство се създава Училищното настоятелство, читалището, кооперацията в селото, местната земеделска „Дружба“. Човек с изключителен принос за нашето училище. Той е този, който е организирал и прокарал идеята за построяване на основната сграда на училището.

На 1 февруари 1940г. той създава комитет за построяване на ново училище, по стопански начин, със средства и труд, доброволно дадени от селяните, без участието на обществената власт. Построява нова сграда на училището, на мястото на старата. Още на учредителното събрание са събрани 8000 лева и „други 2000 – обещани“. Самият той е дал 1000 лева за новото училище. Другите дарители са свещеник Скула Георгиев, Георги Цеков, Димитър Йорданов, Асен Стоименов и пр. Значителни средства за строежа е дал и Негово Величество цар Борис III.

„Тогава парите бяха скъпи. Една надница беше 50 лв., една тухла беше 50 ст., един килограм вар – 60 стотинки. На 20 август почна строежа и чак тогава сички селяни поверваха, зарадваха се и станаха по-щедри в даренията си. Започна се трескава работа и за два месеца покривът на постройката беше построен. Даде Господ и хубаво време. На Димитровден 1940г. постройката беше готова и Комитетът я предаде на общината да я довърши. За цялата постройка Комитетът изразходва 130 000 лева в пари, а всичко останало е извършено с безплатен труд и материали. В завършен вид сградата струва 1 500 000 лв. След това почна Световната война и довършването продължи. Беше довършен първо горният етаж, където и почна обучението на 15 септември 1942г. Така се построи това училище – без план, без разрешение от каквато и да е власт.“

В периода 1920-1940г. в училището са работили: Мара Благоева, Минка Иванова, Тодорка Пържелова, Пенка Главусанова (работила в Герман 23 години), още Крум Димитров, Мария Семерджиева, Цветана Илиева, Йордан Манолов, Иван Дойчинов, Мария Гатева, Ана Чешмеджиева. По-важното за този период от историята на училището е, че през 1931г. Училищното настоятелство е дарено със 100 декара обработваема земя, а средствата от ползването й се заделят за безплатно хранене на по-бедните ученици. Настоятелството е организирало ученически стол в къщата срещу училището и всеки ден всички деца са се хранели на обяд в него.

През 1941-1942г. учителите-мъже са мобилизирани. Някои се връщат на работа след година-две, а други остават на военна служба. В училището вече работят петима  учители. Новопостъпилите са Цветко Цветков и Ана Чешмеджиева. Войната бушува. На 10 февруари 1944г. през деня и нощта София е подложена на бомбардировки. Разрушени са десетки жилищни и административни сгради, болници, църкви. След бомбардировките хората се евакуират. Селото е напълнено със софиянци. В училището се настанява войскова част, а учебните занятия са прекратени за цялата страна. Възстановени са на 1 март.

През 1945г. общината довършва първия етаж.

В началото на 1949г. се образува ТКЗС в Герман. Училището е засегнато от колективизацията и са му отнети земеделските земи, които към онзи момент са 170 декара. Това спира значителните приходи за издръжката на училището, което довежда до 50% съкращаване на персонала. Остават да работят само двама учители и един прислужник.

През 1952г. се изгражда оградата на училището и паметника в селото на загиналите във войните германски жители.

От 1 септември 1954г. училището е трансформирано от начално в основно. Във връзка с изграждането на язовир „Сталин“ (сега „Искър“) в Герман се заселват към 50 семейства от селата Горни Пасарел, Калково, Шишманово, села залети от водите на язовира. Значително се увеличават децата в училището – почти двойно.

От 1 януари 1955г. селото става част от големия град в рамките на четвърти „Благоевски“ район, съответно и училището е присъединено към отдел „Народна просвета“ – Благоевски район. Първият директор на основното училище е бил Георги Петров, а новите учители са Гена Цакова, Станка Христова, Олга Пейчева, Златка Грозданова, Елеонора Джонева и Въла Генова.

На втората година директор е Борис Минев Христов. Тогава в училището се създава голяма библиотечна сбирка, оборудва се с материали, химикали, нагледни пособия по всички предмети. Също шкафове, бюра, друго оборудване, покъщнина. Учениците засаждат тополи и плодни дръвчета, взимат участие в селскостопански бригади.

През 1956г. постъпват на работа Йорданка Иванова и Боянка Радкова. Това е времето на създаването на педагогическите кръжоци с родителите и кръжоци за учениците. Цялата тази кръжочна дейност е играла значителна роля за възпитанието и мобилизацията на умствения и физически  потенциал на децата и родителите и това дава своя резултат.

През 1957г. директор става Марин Ковачев, а новопостъпили учители са Пенка Христова, и Виолета Пешева. Кръжочната работа се разраства. Учениците работят в учебно-опитно поле, отглеждат буби, събират вторични суровини.

През 1958г. е прокаран и водопровод в сградата на училището. На работа постъпва Богомил Петков Стойков –  директор и учител до 1978г. Емблематична фигура за нашето село. Ако за по-старото поколение Георги Петров е „Даскала“, за следващите Богомил Стойков е „Директора“. Той осъвремени училището, обогати значително материалната му база, създаде форми за извънкласна и извънучилищна заетост на всички ученици. Нему са благодарни редица поколения. Заедно с него постъпват на работа Марийка Събкова и Борис Митов. Учениците се включват в екскурзии, бригади, ремонти на училището, работа в опитното поле и др. Активизира се дейността на пионерската организация.

В следващите години постъпват на работа: Радка Георгиева, Господинка Камбурова, Асен Джермански, Елена Зорова, Анка Цунижева, Роза Кузева, Цветанка Тричкова, Аргарита Ставрева, Костадин Стефанов, Снежана Атанасова, Василка Златева, Цветанка Монева, Вера Мусева, Цветан Иванов, Екатерин Томов, Цветанка Сотирова, Перса Андреева, Вера Григорова, Веселина Манолова, Лилия Желязкова, Добринка Ангелова, Ангел Кръстев, Дафинка Данова и др. В училището се създава отново ученически стол, но вече в сградата му, изграждат се външни тоалетни, организира се и започва да работи редовна детска градина. Всички деца посещават предучилищната група, а подлежащите на обучение са обхванати на 100%. Родителите също се включват в дейностите на училището. Те са в помощ на всяко начинание. Изгражда се оборудвана с всички инструменти и пособия работилница по трудово обучение.

През 1963г. започва изграждането на читалищната сграда, където в приземния етаж е предвиден физкултурен салон за училището – открит през 1967г. За училищните тържества се използва салонът на читалището, който предлага добри условия за изява.

През 1968г. се създава занималня за началния курс, а по-късно и за учениците от пети до осми клас.

През 1969г. битовият хор на училището става градски първенец, което поставя началото на редица негови успехи.

През 1970г. директорът Стойков е награден със знака „Отличник“ на МНП.

Но училищната сграда става тясна за цялостната дейност на училището. Ползват се помещения в кметството, кабинетът по трудово обучение се преобразува в класна стая. След време за кабинет по трудово обучение се пригажда приземно помещение в читалището. Разкрива се и втора група в полудневната детска градина. След време учениците от трети клас се изнасят да учат в частна къща. Там се помещава и една от полуинтернатните групи. Същевременно се разширява кръгът на извънкласните и извънучилищни форми. Създават се кръжоци по изобразително изкуство, френски език, машинно конструиране, класическа борба, още един хор, експедиционен отряд и много други. Не закъсняват и наградите от участията на учениците в конкурси и състезания. Нашите ученици печелят златни медали с училищния хор и от състезания по ТНТМ. Учениците участват в провеждането на международната асамблея „Знаме на мира“. Представят се отлично на републиканските турнири и първенства. Участват в конкурси за детско творчество, срещи с писатели, художници, поети, артисти. Създават се клубове по изкуство, спорт и проучване на родното място. Традиция за нашето училище, останала от десетилетия, е провеждането на тържества и спортни мероприятия, посветени на 24 май – Деня на българската просвета и култура.

През 1972г. училището ни получава първият орден „Кирил и Методий“ трета степен.

На 23 май 1982г. с Указ 1225 Държавният съвет на НРБ награждава 84-то ОУ с орден „Кирил и Методий“ първа степен, за огромния труд на учителите и учениците в нашето училище.

На основната училищна сграда е правен основен ремонт през 1971-1972г., като се излива бетонна плоча над втория етаж. Асфалтира се дворът и са поставя чешма. През 1987г. се монтират постройките от лека конструкция в двора. Същата година вторият етаж от ъгловата сграда в двора на училището се предоставя на ПК Панчарево. През 1993г. са построени нови тоалетни, долепени до пристройката към основната сграда. През 1994г. е изградена парна инсталация за три от сградите на училището, а от 2001г. с парно е и физкултурния салон под читалището.

В периода 1978-1988г. директор  на училището е Стефка Лазарова, заменила Богомил Стойков. Като директори са работили още Йоланта Шивачева, Стоян Иванов и от 17.02.1992г. директор е Лазар Додев.

В последните петнадесет години в училището са работили, а някои от тях продължават да работят и днес: Анелия Райчева, Анита Василева, Божка Николова, Борислава Хамбарлиева, Василиса Николова, Василка Бежанска, Василка Ефтимова, Галя Божилова, Диана Цолова, Диана Щерева, Динко Господинов, Евгения Филипова, Елвира Ташкова, Емил Андонов, Иван Терзиев, Йоланта Шивачева, Лазар Додев, Люсиена Андреева, Мая Росева, Надежда Младенова, Оля Иванова, Петранка Тотомирова, Петър Матев, Райна Александрова, Сашка Соколова, Спаска Димитрова, Станислав Косаков, Стефан Карамишев, Стоян Иванов, Таня Маркова, Цветелина Лачева, Ценка Найденова и др.

Възстановено е Училищното настоятелство и днес то е основен училищен помощник. С негова помощ бе върната голяма част от училищните имоти. Създаден бе компютърен кабинет, оборудван с персонални 16-битови компютри Пентиум. Закупени бяха копирни машини, телевизор и видеокасетофон, аудиокасетофони за всеки клас. Редовна практика в последните няколко години е снабдяването с учебници за училището да става чрез Училищното настоятелство. Сега 100% от учениците разполагат с всички учебници и учебни помагала. Има Интернет и голяма част от учениците се обучават на компютри. За всеки празник социално слабите ученици получават подаръци от Училищното настоятелство, а за Коледа се правят подаръци за всички ученици и учители.

Концепцията за сътрудничество и разбирателство вместо принуда и заплаха като източник на управление, създаде една много добра атмосфера за работа. Това е свързано с възприемането на нови организационни ценности. Набляга се на колективните резултати. Търсят се разнообразни форми за извънкласна заетост с клубове по информатика, спортни танци, карате, футбол и баскетбол, СИП по екология, български език и литература, математика. Това може да се дефинира като стратегически подход за осигуряване, развитие, мотивиране и активно ангажиране на децата. Успехите са: на посланика на Кралство Швеция и на МОН за 1997г., два сребърни медала от конкурса на Съвета на Европа за детска рисунка, награди от Съюза на българските художници за 1998г. и много други.

След обучението в нашето училище учениците ни са във всички елитни училища: Софийска математическа гимназия, Първа английска, Търговско-банкова, 138 СОУ, 23 СОУ, Строителен техникум, Техникумът по електроника, по съобщения , по фризьорство и козметика и др.

–––-

140 години

1880 г. – училище по инициатива на хаджи Боне Петров, собственик на Чардаклийска кория.

1900 г. – начало на летописната книга на училището от учителката Мария Чакърова.

1930 г. – училището се сдобива със 100 дка недвижими имоти с усилията на Георги Петров.

до 1940г.:

„Няколко малки подробности за сградата, която й служи през 1940 лето Господне за училище. Двор няма. За двор служи селският площад. На него децата се пързалят през зимата, а лятно време се цамбуркат в Искъра – това им е телесното възпитание. Таванът е не по-висок от 1,80-2 метра. По таванските греди са наковани гвоздеи. И понеже в училището няма закачалки, децата си окачат палтата и каскетите по тия гвоздеи. Живописна картина във време на учебни занятия. Чиновете са стари, двуметрови.“

Поетапно до 1945 се подготвят за ползване горния и долния етаж на училището.

До 2015г. се подменят и провеждат ремонтни дейности за по-добри условия за ученици и учители.

От 2015-2016г. е с нова сграда на ул.П.Герман 81б.

Материалните условия са много важни. С голяма тежест са енергията и отдадените усилия на учители и персонал за развитието на децата в нашето училище. Да ги запазят и занапред!

–––-

15.09.2022:

И тази година в топъл, слънчев ден в нашето училище и детска градина започна новата учебна 2022/2023 година. С много настроение и усмивки ученици, учители, родители и гости присъстваха в училищния двор.

От кметството двете паралелки първокласници получиха за занимания в свободното време топки, два комплекта със 100 забавни игри и два броя шах. А за двете паралелки първи клас Електронен куклен театър.

                        

 

Електронен куклен театър получиха и децата от детската градина.

Да са здрави, умни, енергични и любопитни всички деца на с.Герман!

–––

Тази година 84-то основно училище „Васил Левски“ в Герман навършва 140 години. На тричасов концерт на 23 май 2022г. учениците показаха способности и умения. Целият екип на училището и родителите да продължават с енергия, доброта и грижи за децата на Герман! Като огромното желание на германци е новата сграда на училището да бъде разширена от Столична община за прием на всички желаещи деца да учат в селото ни. За да се спестят ранните ставания на децата, отнемането на време и финанси за гориво на родителите, за да водят германчета в други населени места, задръстванията са допълнение. Същото се отнася и за детската ни градина, дори в по-голяма степен, защото става въпрос за най-малките попълнения в нашето село, които в момента чакат на дълга опашка за прием.

Снимки от празника:

             

                  

–––

29.01.2020:

Това е писмото от Герман към Столична община за спешна надстройка на новото ни училище:

nadstrojka

Отговорът от Столична община:

ute-s

Както се вижда планиране за надстрояване в следващите пет години нямало да има поради неизтекла гаранция. Заради взето решение само преди 6-7 години, няма да има място за всичките ни ученици. А 4-годишните, за които може да стане задължително училищното обучение къде ще са? Детската ни градина е в още по-лоша ситуация – тя и в момента не може да приеме децата на Герман.

Очаквам отговор от Столична община и за промяна на приема в детската градина.

–––

Проект спечелен от район Панчарево за децата в района се проеведе на 16.10.2020г. в двора на 84-то училище в Герман.

–––

Поздравления за родителите 02.08.2019:

В реализиране на обещаното на германци от кмета на района се изгради обособено място за паркиране пред сградите на училището и детската градина. Идеята за паркиране е да могат да влязат 6 автомобила, в ляво и дясно по три, за да могат да правят маневрите за излизане вътре в този паркинг:

  

От всички родители зависи дали това ще сработи. От обещаното остават повдигната пешеходна пътека преди ул.Вела Пеева посока София, пътни знаци и тротоар между ул.Вела Пеева-Дружба (вече изграден 2018г. от нечетната страна). Но съм подала за 2019 да се изгради продължението по ул.Патриарх Герман от Дружба пред дърводелната до здравната служба, за да може без да се пресича ул.Патриарх Герман децата да вървят по-дълго по тротоар, по нечетната страна.

Това е резултат от общите усилия на германци, на четвъртата година. Не е най-добрият вариант, сигурно ще има нови проблеми, но посоката е – безопасност.

Историята може да се види в този сайт в страницата „Забележителности“ – „84-то ОУ „Васил Левски“ – нова сграда“.

––––-

16.09.2019:

Отново е първият учебен ден. Сияещи първокласници и родители. Всички ученици с нова униформа от бледозелени блузи, карирани и черни поли и панталони. С най-добри пожелания за успешна учебна година, за много знания, умения и усмивки от директор Зашева и кмет-кметство Станкова. От кметството първокласниците получиха персонално книжка „Аз съм българче“, медальон „Аз обичам Герман“ и българското знаме, а за двете паралелки първокласници – по една футболна топка, две по-малки баскетболни топки и пособия за художествени занимания. Директорът посрещна водените от по-големите ученици първокласници с първия за тях звънец, с топла погача и мед, а тя получи много цветя.

На добър час за всички ученици в Герман и от Герман!

А това е резултата от „активната“ спортна дейност през лятото в двора на новото училище:

––––––

Тази 2019 година на събора на 24 май кметството поднесе на училището две стойки с баскетболни коша за закрито и конуси за обособяване на коридори за закрито. Същите бяха поднесени и на детската градина.

––––

БЕЗОПАСНОСТ ЗА ДЕЦАТА НА ГЕРМАН – С ОТГОВОР ОТ ПАНЧАРЕВО

Това е отговорът от район Панчарево от тази година без доклад, след предаването по Нова телевизия, за да се въведат изброени промени, тъй като „исканията на родителите са основателни“:

parking-2019

Това е докладът ми от февруари 2016 до Столична община с отговор, че „родителите трябва да спазват така въведената организация на движение“:

doklad-parking-2

Това е докладът ми октомври 2016 до Столична община с отговор, че трябва „да се спазва така въведената организация на движение“:

doklad-parking-1

Следват от 2016 докладите на училището и детската градина във връзка със същият въпрос, който съм приложила заедно с подписката от онова време от родителите:

dokladna-zapiska-u4ili6te-gradina

–––––-

Днес, 15.05.2019 пред новите сгради на детската градина и училището се състоя среща на родители, кмета на района и кмета на Герман с Румен Бахов – репортер на Нова телевизия за опасните проблеми при водене на децата всяка сутрин в последните четири години. Технически проблеми прекъснаха репортажа, но се повдигна най-после този проблем. Защото всяка сутрин изнервени родители отиват на работа, защото всеки ден се рискува живота на децата и близките им.

Новото училище и детска градина в Герман бяха построени на последните празни общински терени преди четири години. Единствената улица за достъп до тях излиза на основната улица Патриарх Герман, която е с едно платно за влизане и едно платно за излизане от селото. По тези платна се движат автобусите, товарните камиони, снабдяващите бусове и всички влизащи и излизащи с автомобили жители от селото.

На тези натоварени платна трябва да спрат и родителите, които трябва да заведат децата си на детска градина или училище. Така се задръства най-малко едното от двете платна за определено време сутрин и след обяд. На останалите автомобили им остава другото платно. И колкото повече са натоварването и рисковите ситуации, толкова повече родителите се притесняват и държат да водят децата си с автомобили.
По тази причина от четири години досега всеки учебен ден е опасен за идващите деца и за придружаващите ги възрастни. Нашето село е с голяма дължина, с много вилни зони и за ходенето на училище в масовия случай е необходим автомобил. Но поради липсата (още при проектиране) на възможност за обособено и независимо от основната улица паркиране, липсата на адекватна организация на движение в момента, липсата на пътна маркировка съобразена с конкретната ситуация, липсата на завършени тротоари, реалното смесване на движение на деца и автомобили, „успяхме“ да осигурим всекидневно застрашаване живота на децата.

От четири години кметството иска с доклади до Столична община преразглеждане и вземане на конкретни мерки за обезопасяване на създадената обстановка. Нито има отговор, нито има реакция. В тези години има вече удряни автомобили, похабени нерви и напрежение, има по чудо опазени деца от блъскане. Трябва ли да се случи най-лошото, за да се осигури около тези нови сгради не само обучението на децата на Герман, но и опазване на здравето и живота им? Това са едни от най-новите сгради, иновативни, но достъпа до тях не е такъв. И докога няма да се обръща внимание на такъв остър проблем?

По думите на кмета на района аз съм участвала в обсъждане на проекта на училището 2013 и г-жа Зашева трябвало да отваря вратите на двора на училището, за да влизат колите вътре по платното, по което се движат и ходещите пеша деца. Обеща на родителите, че ще има временно решение лятото.

Предложенията в докладите ми бяха или за трето платно в този участък, или за оформяне на паркинг на т.н. „зелена площ“ (която в близките години по естествен път ще стане кална площ), да се продължи тротоара от спирката до училището, да има пешеходна пътека от ул.Вела Пеева. Със сигурност има специалисти, които могат да предложат и реализират нужното техническо решение, но трябва да има желание и отчитане проблемите на Герман.

Има снимки, но всички в Герман са виждали, а повечето са и преживявали конфликтната ситуация, за която става дума.

https://fakti.bg/bulgaria/380898-poredno-bezumie-v-sofia-vida-fakti-snimki

Реакцията от район Панчарево e със заповед директорът на училището да осигури безопасен достъп за децата, а контролът да е от кмета на Герман:

vk91-5-18

Посочените в заповедта части от Законите са:

– за местното самоуправление и местната администрация чл.46 ал.1 т.3:

„Кметът на район или кметство отговоря за стопанисването на определени от общинския съвет обекти на общинската власт.“

Става въпрос за стопанисване на вече изграден обект с нужната за целта сигурност. А когато дворът на обекта не е изграден със задължителната сигурност?

– за предучилищното и училищното образование чл.256 ал.1 т.6 и т.7:

„Органите на местното самоуправление осигуряват и контролират условията за целодневната организация на учебния ден, сигурността на децата и учениците в детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностното развитие.“

В закона добре е казано кой осигурява условията. Но когато не е изградена инфраструктура за сигурност? Когато се смесва минаването на деца и коли по едно платно?

ал.4: „Органите на местното самоуправление и местната администрация осъществяват и други правомощия, предвидени в този закон и в други нормативни актове.“

Защо не се прилагат тези „други правомощия“, за да се реши нещо недовършено още при проектирането, за безопасен достъп до двете сгради?

––––-

28.02.2019:

Честито! Ръководството на училището ремонтира предпазните мрежи на спортната площадка в двора на училището след 10-годишното й откриване. Има и подсилваща конструкция, за да издържи мрежата по-дълго време:

           

–––––

Тази 2018 година на 17 септември (за първия учебен ден) кметството поднесе на двете паралелки първокласници по две качествена топки – футболна и за „народна топка“. Всяка паралелка да се раздвижва самостоятелно при всяка възможност. Децата да се обучават да работят колективно и в екип, независимо от различията си, което ще им помага в бъдеще, когато пораснат. Всяко първолаче получи и по едно българско знаменце.

–––––––

Тази 2018 година на събора на 24 май кметството поднесе на училището нови мрежи за вратите на спортната площадка (която се ползва активно 10 години без ремонт, отводняване и осветление), за да тренират децата колективни игри.

–––––––

Директор е г-жа Снежана Зашева.

http://84ou.weebly.com/

–––––––

На 04 февруари 2018г. след силен вятър покривът изглеждаше така:

––––––-

Кметът на Герман дари 2016г. за годишнината на училището дървен, гравиран портрет на Васил Левски (който гледан под различен ъгъл изглежда различно) с пожелание:

„ЗА ДА ЗАПАЗИМ ДУХЪТ МУ, ЗА ДА ВЪРВИМ ПО СТЪПКИТЕ МУ!“

–––––––

Взето от Интернет:

2015 г.

3,4 млн. лева общински средства са инвестирани в изграждането на новото училище в село Герман. Това съобщи кметът на Столична община Йорданка Фандъкова, която днес инспектира работата на обекта.

84 ОУ „Васил Левски“ ще бъде открито за новата 2015-2016 учебна година през месец септември. Проектът е дело на фирма „Тилев Архитекти“ ООД, а изпълнител е фирма „Булстрой Груп“ ООД след проведена процедура по ЗОП.

Учебната сграда е с капацитет за 200 ученици, а проектът е на стойност 3,4 млн. лева. Общата площ на училището е 10 713 кв. м. То разполага с 8 броя класни стаи, компютърен кабинет с интерактивна дъска, един кабинет за деца с увреждания и самостоятелен санитарен възел, библиотека с читалня, физкултурен салон с две съблекални, 3 административни стаи, медицински кабинет, ученически бюфет, стол и кухня.

В двора са разположени две баскетболни игрища, 1 волейболно, пътека за бягане на 50 м. и детска площадка за подготвителния клас. Отоплението на учебния комплекс се осигурява от високотемпературна въздушно-охлаждаема термопомпена система.

 ––––––––

03.02.2010 г.: Правителството ще вложи 118 000 лв. в проект за изцяло ново учебно заведение в с. Герман

Категория: Правителствени

Правителството измени постановление от м. г., с което на Столична община се отпускат 118 000 лв. за пристрояване на училище „В. Левски” в с. Герман. Кабинетът реши средствата да бъдат използвани за изготвянето на проект за строителство на изцяло ново училище в селото.
Решението е взето след експертиза, която сочи, че сегашната сграда не е пригодена за подобна дейност. Столичната регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве е уведомила директора и Столична община, че поради съществуващите предпоставки за възникване на строителна авария, която може да доведе до опасност за живота и здравето на учениците в училището, то е спряно от експлоатация през ноември м. г.
Столичната община е предприела действия за предоставянето на общински терен с площ 10 300 кв. м. за построяване на новото училище. Проектът в село Герман е включен в програмата за капиталови разходи на общината за 2010 г.

 –––––––

84 ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ – с.ГЕРМАН

ОТ АЛБУМА ЗА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

СЛАВЕЙ ПЕЕ ПОД БЕСИЛО

Апостол Васил Левски в Горни Лозен

Туй село е от българи. Друговерско не стана и в най-тежките времена. Когато му покажеха калъча, гощаваше неканения гост с лют параст, а кога го сгащеха, птичка ставаше, та в балкана. Там от високо гледаше света и смисляше съдбата си. В по-мирно време се събираше в черковата, не толкоз господа да търси, колкото съмишленост да намери в георгиите свои. Право да си кажа, аз макар, че съм уж божем на небето обречен, ама като го гледах туй село в черкова събрано да си приказва за рало и сеитба, досущ както в кръчмата, драго ми ставаше, не се гневях. Пущах гласа си по-нависоко, че Господ да не се гневи. Аз зарад всичките се молех. То от моя молеж нищо не остана, ама нейсе.

Друго, по-важно произлезе от други человек, по-свят и от самия Господ даже.

Появи се в неделно време. Мъничко преди черковен разпус. Кандилницата бях дигнал високо, та с тамян привършвах службата черковна, а той, гледам го, върви направо към мен. Застава на амвона и започва да ми приглашава така, че моят глас се изгуби изведнъж, а хората надигнаха глави. Онемяха им хоратиите, дето ги приказваха до този момент, и се загледаха в чужбинеца. Имаше този человек копринена коса и очини сини-синулски. Разлива се синилото им, става едно синьо и вишно небе, та те воздига нагоре с душата твоя. Не разбираш дали си на небето или пък на земята шопска. В такъв един момент се чувстваш като омагьосан и си готов да тръгнеш и подир сатаната, ако те повика. И за да не стане такова нещо, да усети дявола, аз рекох накрая, след разпус, да го поканя в къщата своя като гостенин. Младо ми се видя и така песнопевно, че разбрах, дето е по-песнопевно от мене. Пък аз викам, че песнопевните люде трябва да се множат. Попитах го да не е от нашенския манастир, а то ми каза, че не е. Друго го водело в наше село. По друга работа било. И аз не го попитах повече, а го поведох.

Попадийката моя Янка пак беше ме преварила с кайвето. Тя го има този адет, да кара децата да съгледват през прозореца и задам ли се отгоре, туря джезвето в жаравата, та докато си дойда, то вече е изстинало. И нали съм си лют, взех джезвето, та върху жаравата, пък тя вика да не я срамя пред гостенина. Параскева, момичка вече с мушкато в ухото, и тя се уплаши от мен, ама повече мисля си от гостенина. То такъв хубавец в къщата си да не пуска человек, ама вече го бях довел я, как да го изпъдя. И затуй побързах да се затворим в собата, оти да не го посака я щерката Параскева, я жената моя. Там да си пием прясното кайве. Аз само за гостенин го взех този человек, а то друго излезе. Комитски работи ми донесе. Като се разприказва. Разбрал той, че съм лют не само за къщата, но и за друговереца. Кой му е казал и досега не зная, но туй не е толкова важно. От централнио комитет на револуцията иде с поручение и тук комитет да има – в Горни и Долни Лозен.

Същата вечер събрах по-личните люде, та и на тях да поприказва. Параскева кайве правеше в джезвето, пък Янка го подаваше от вратата, не ги пусках при мъжката ни приказка, че на жена вяра да нямаш. Скоро тука имаше един случай. Наш человек хвана балкана, та накараха жена му да го вика. Нивата си не бил изорал. Да се върнел, нищо нямало да му сторят. И тя го повикала от гората, па като излязъл, фанали го и – на бесилото го окачили…

Та после какво стана с песнопевния. Запя ей, ама по-хубаво отколкото в черковата. Като пусна един глас: „Славейо, поспри, не пей…”. Сигурен съм, че жените са седели отвън зад вратата, че да го слушат.

• Абе, не те ли е страх, чоджум, така да ходиш, ще те улови друговереца. Защо си слагаш главата в торбата?

• Българинът трябва да ходи дигноглав – рече. Защо му е тази глава на раменете, ако не я показва? Не се бой, тате попе, аз така мога да излъжа душманина, че и тебе даже.

Като си замина, всичките друговерци, дето идват от Стамбул в Долни Лозен, в свои хора посрещах и с калъч пращах на дявола. Апостол Васил ми беше казал, калъча си остър да нося. Много султанлии пратих на дявола. Веднъж осъмна къщата ми в обкръжение. Аскер. Води ги султански человек, в сърмени дрехи. Лют. Тук ли е главния комитет, ме пита. Айр, казвам, а той заповядва да ме вържат в собата за дирека. Че като почна един разпит, пък аз отричам. Накрая султанския человек отиде в едно кюше, та гърбом запя. Слушам аз, същата песен, дето преди време Апостол Васил тука я пя. За славея. И взе този человек, та разви чалмата си и се обърна към мен. Същият – Апостол Васил. Само, че не мина много време и го фанаха душманите. Чу се тука, че ще го бесят, та отидох в София и се присламчих и аз. Как няма да отида. Нали български светец щяха да бесят. Мъка наша. Гледах отдалече как стъпва. Като златен ат на сватба. Ама человек! И му дават последна дума, пък той като запя. Същата песен. За славея. Дожаля ми, пък не смеех да се надигна. Нали щеше да каже, че този калъч, дето ми го даде, за в пояса ли е? Как ще погледна в копринените негови коси и сините му синулки. Пък той пееше, сякаш топар, най-голям топар пееше.

Послепис от автора. Този спомен за Апостола е записан от потомците на поп Къшо – Добри Къшов и Божил Къшов. От самия поп Къшо (1831-1936) са го слушали. Невена Иванова (ръководител при клуб „Онгъл 681” в Горни Лозен), ми оказа съдействие при издирването му.

От песента на Апостола са запазени малко думи, но и те са достатъчни. Навярно Иван Вазов е знаел този факт, та е авторизирал песента. Стихотворната стъпка и размерът на неговата песен са същите, смисълът – приблизителен:

„Пей ми, славейо чудесни, пей да те послушам аз…”.

Ето и самата песен на Апостола (в превод от турски език):

„Днеска моето сърце се облива в черна кръв, славейо, поспри, не пей. Който иска да ме чуй, нямам майка, ни баща. Славейо, поспри не пей.”

 –––––––