Лозенска планина предлага много туристически пътеки от почти всяка улица в стръмната част на селото ни. Все още има пътеки преминаващи през изцяло горски кътчета със зеленината, тишината и спокойствието.

С начало от стената на езерото може да се раздвижите по асфалтираната велоалея около самото езеро. Предпочитана е, независимо от участъците със срутища.

От същото начало с лек наклон и отклонение преди мостчето, а по-нататък почти по равно до т.нар. ГЛЕДКА с пейка се стига над езерото срещу ресторант Лебед. Ходенето със спокоен ход е около 30 минути. Удобна е за нетренирани хора или за малки деца. Има по-тесни участъци за повишено внимание, но гледката накрая си заслужава. Очароващо е с езерото, насреща с Панчарево, Кокаляне и Самоковско шосе, в далечината с Бистрица и контурите на Витоша, особено ако е преди залез.

От същото начало, по същата пътека, но минавайки по споменатото по-горе мостче и с по-голям наклон може да се стигне с бавен ход за 45 минути до почти същата гледка. Трудничко е, но е от т.нар. кардиологични пътеки. Самата пътека е с коловози поради липса на отводняване, но в същото време много бързо изсъхва след дъжд. В ляво има по-широка полянка, откъдето Панчарево, Кокаляне и Витоша са като на длан. Там може да се почине преди връщане или да се продължи нагоре през горските територии на Герман (в моите представи нещо като „гори тилилейски“) до ВЕЦ Кокаляне, а и по-нататък. През зимата клоните на дърветата превръщат пътеката в бял снежен коридор.