Парк Врана – история и композиция
Автор: Лидия Фомина
„В настоящата книга “Парк Врана – история и композиция” се проследява животът на парка в продължение на 102 години (1900-2002). Книгата започва с анализа на периода, който предшествал строителството на парка “Врана”. Той е разработен по разказите на българския писател Бончо Хаджи Бонев и въз основа на архивните документи, открити от авторката в Централния държавен исторически архив. Този материал представлява увод към раздела, посветен на възникването и развитието на парка “Врана”.“
286. СОФИЯ, 16 Май. // Независимост (Букурещ), III, No 38, 9 юни 1873, с. 303-304.
„Безчестно, тиранично и развратно поведение на Осман паша и неговите синове Мурат бей и Мустафа бей. Подкрепата им от страна на турските управници. Осман паша, за десетина години в София, успял да се сдобие с голямо имане и половината от Софийското поле. Принуждавал българите да му работят ангария в чифлика и организирал обири на богати хора по пътищата. Той и арнаутите му обезчестявали момичета от софийските села. Мурат бей – големият син на Осман паша, бил един от най-големите сребролюбци. За кратко време почти всички софийски села му станали длъжници – Герман, Долно Лозене, Новоселци, Негушево, Малина, Долна Малина и цялата златишка каза, превърнал се във втори султан. Мустафа бей бил собственик на чифлик в местността Кацилово, близо до София – Кациловския чифлик. И двамата водили охолен и разгулен живот. Разказани са две случки с Мурат бей, които илюстрират поведението им. Първата – когато Мурат бей поискал от софийския градски доктор, по народност поляк, да му даде слугата си – едно младо момче австрийче, което като разбрало, че беят го иска за любовник, избягало от него и се върнало в града при доктора. След намесата на австрийския консул, въпреки нежеланието на софийския паша, все пак се наложило да накажат Мурат бей. Втората – изнудването на Дядо Боне от село Новоселци, който наел земя от Бея, но накрая свършил в затвора. Всичко това предизвиквало голямото недоволство и накарало няколко млади българи да протестират против най-варварските насилия и да отидат на заточение в Азия, но ако това продължава и заточението няма да уплаши вече българите.“