От страната на Герман езерото е с реновирана велоалея от март 2016г., която привлича много гости в почивни дни. Паркират се коли по всички улици близки до стената на езерото, без да се отчита, че собствениците на гаражи не могат да излязат с колите, а понякога и от дворовете си. Понякога се стига до саморазправа и пукнати гуми. На 04 март 2019 има коли паркирани и на свлачището.
–––––––––
На 10 февруари 2019г. – дъното е запълнено с наноси и тиня и обемът вода сигурно е различен от предвижданото:
Така изглеждаше 2013г.:
Така изглеждаше стената срещу кантона на Напоителни системи през март 2016г., а сега е заведение:
–––––––
ПАНЧАРЕВСКОТО ЕЗЕРО Е В ЗЕМЛИЩЕТО НА с.ГЕРМАН:
Картата по-долу е по спомените на германци (Вельо, Ангел и др.). Дъното на сегашното Панчаревско езеро е върху градините на германци. Под Самоковско шосе е имало три „гьола“ (където сега е банята), в един от които след почистване от натрупалият се пясък са топили коноп (затова са ги казвали още „топила“), в другия са се къпали по здрач жени, след тях мъже, а сред нощ – семейно. Имало е тухларна, голяма оранжерия за цветя, черешови и зеленчукови градини. Землището на Герман продължава до края на езерото, до ВЕЦ Кокаляне, където са били местностите Горни и Долни Главаш. Първата копка за езерото е 1952, а заливането – 1954г. Оригиналът на тази схема е в кметството.
Това е първият вариант на скица на езерото като набързо съм изрисувала компютърно земята под Панчаревското езеро. Германци са обработвали тази земя, садили са в оранжерии цветя, които са продавали на Женския пазар, садили са овошки, имало е тухларна. В германско землище са и трите минерални извора, които много активно са ползвали, за да се къпят, перат, топят гръстници. Царят е построил вилата си над минералните извори, която стои и досега над Стената на езерото.
––––
Идея от 1973г.:
