Много се знае за историята на Германски манастир. Това са нови впечатления:

http://sofia.plays.bg/courses/view/85

 –––––––

В ГЕРМАН СТРУИ ВОДА ОТ АТОН

(Н.Ж. – в-к от 14.06.1995)

Една частица от великия български манастир „Св.Георги Зограф” на Света гора – Атон, се намира на 15-ина километра от центъра на столицата. Това е метохът „Св.Иван Рилски” до с.Герман, който е подчинен на манастирския събор на Зографския манастир.

Обителта е създадена още през Х век, по времето на цар Петър І. Историци предполагат, че е основана от св.Иван Рилски, както гласи местна легенда. По-късно манастирът получава привилегии от византийския император Алекси І Комнин, а по време на Втората българска държава е важно книжовно средище. Разрушен от турците, той е възобновен от местното население, за да се превърне в голям духовен център през ХVІІ век и посрещне Освобождението като най-голям манастир в Софийско. През 80-те години на ХІХ век ктитор на манастира става заможният софиянец хаджи Боне Петров. Сега съществуващата църква е осветена през 1885година. Особено внимание към манастира проявява цар Фердинанд, който също става ктитор и посажда две вече над 100-годишни секвои в двора му – едната за свое здраве, другата – за здравето на току-що родилия се престолонаследник Борис ІІІ. Последният подема инициативата през 1926год. Софийската митрополия да преотстъпи обителта, която да стане метох на Зографския манастир.

Дълги години в германския манастир не е имало духовно лице. Твърди се, че до 1981 тук се настанява УБО, а църквата си получава обратно имота чак през 1991година. …

 ––––––

С ПОКЛОНОМ

Станини Дешева

Манастирската лозница на Германски манастир „Св. Иван Рилски”, под която Елин Пелин е „срещнал” героите на „Под манастирската лоза”, вече я няма, но преданията разказват, че тук някъде, край безименната речица в гънките на Лозенската планина, светият отшелник е престоял известно време преди да тръгне към „Великата рилска пустиня”. Говори се още, че цар Петър първо тук е потърсил Св.Иван Рилски.

Тъй като не искал да се среща с царските хора, светият човек тръгнал нагоре по една от диплите на планината. Било горещо. Спрял да почине и промълвил: ”О, Боже, водица”. Тутакси от една скала бликнало ручейче. От това време е преданието, че при царуването на цар Петър (Х век) патриарх Герман също бил по тези места – да се срещне със светия отшелник или по друг повод, не се знае, но селцето приело неговото име.

Хората почитали аязмото на Св.Иван Рилски години наред и старците разказват, че на християнски празници свещеник освещавал чешмичката и хората си наливали осветена лечебна вода. През 60-те години на ХХ век, когато разрушават стария каптаж на манастира, за да построят нов, включват в него и водата от изворчето. Сега от чешмата под ореха в манастирския двор ден и нощ пее бистра, студена струйка. Ангел Димитров, нещатният гид и щатен поправяч на всичко, що иска да го пипне човешка ръка в манастира, разказва, че дъждовният порой през лятото на 2006 година изровил старото каменно корито от оная чешма горе. Върнали го на старото му място. Ангел мечтае и сигурно ще успее да възстанови аязмото. Ще направи и пътечка до там.

Германският манастир, който според преданията е от Х век, влиза в новата българска история със заема, който Зографският манастир в Атон отпуска на българската държава след първата национална катастрофа, за да се закупи пшеница. И тъй като няма как да се върне заемът, манастирът „Св.Иван Рилски” и други имоти в България стават собственост на Зографския манастир. Затова той е Подворие на светата Зографска обител и непресекваща легенда за Св.Иван Рилски. Такава е и табелката пред манастира:

МАНАСТИР„Св.ИВАН РИЛСКИ”

ПОДВОРИЕ НА МАНАСТИРА

„Св.вмч. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ-ЗОГРАФ”

НА СВЕТА ГОРА, АТОН