Данни за село Герман могат да се намерят в Интернет с много подробности.
Селото ни в момента (декември 2018г.) има 2500-2600 жители с 420 деца, детска градина, основно училище, читалище, здравна служба с доктор и зъболекар, поща, три големи магазина, магазин за строителни материали, една аптека, три заведения за хранене, един магазин за дребни стоки, пет спирки на градския транспорт в двете посоки в селото и пет спирки в двете посоки от Околовръстното до Цариградско шосе. Има една детска площадка за две възрастови групи в началото на селото, обособена спортна площадка в двора на новото училище и една спортна площадка в двора на старото училище. Водопроводът е подменен само по главната улица Патриарх Герман, останалите улици са с водопроводни тръби от 30-40 години, които често аварират. Няма канализация, оттам няма и отводняване на улиците. По тази причина къщите в ниската част не могат да разполагат с мазета, а основите им са почти постоянно във вода, като при по-голям дъжд къщите се наводняват. Селото разполага с една вилна зона Лозето в регулация от 1956г. с водопровод по най-ниските три улици до нивото на помпената станция в Панчарево. Има и десетина местности в стръмната част. Както ще видите в този сайт за Панчаревското езеро, земите под него, както и трите тогава „гьола“ с минерална вода са били в германско землище. Германци са ги ползвали за къпане и за стопански цели. А земята около тях е била с най-плодородните градини, защото река Искър е била наблизо и е напоявала. Там са отглеждали в оранжерии цветя, зеленчуци и овошки, с които са търгували в София. В началото на 20-ти век къщите в Герман са били около 120, с по 2-3 стаи за многолюдните семейства (по детайлно може да се прочете в този сайт – „Книги-Село Герман – от Георги Петров). Дворовете им били големи. При по-късното разпределение между децата, дворовете намалявали и сега повечето къщи са изпълнили дворовете. При сватбата на момичетата, баща им давал част от имота си като зестра на новото семейство, останалият имот се разпределял на синовете. Омъжените жени отивали в новия дом с тази зестра и само с личното си име. Бащиното и фамилното им имена се променяли, като приемали имената на съпруга си, напр. ако съпругът й се казвал Иван Петров, тя ставала Иванова Петрова. Ако се омъжи по някаква причина втори път и вторият й съпруг е Драган Йорданов, тя ставала Драганова Йорданова. С тези имена фигурира в регистри, нотариални актове. Все едно, че е родена от съпруга си (по сегашните правила). Така е до около 50-те години на 20-и век.
Разпространените имена в Герман се виждат в регистър за раждания и кръщения от 1881-1934: Александър, Анастасия, Ангелина, Асен, Асенка, Атанас, Богомил, Божил, Божура, Боне, Борис, Васил, Василка, Велика, Величко, Вене, Верка, Веселинка, Владимир, Георги, Гергина, Глигор, Гюргена, Гюргя, Деян, Димитър, Добрена, Дойчин, Евдокия, Елена (Еленица, Еленка), Здравко, Иван (Иванчо), Иванка, Илия, Йованка, Йордан, Йорданка, Кирил, Костадин, Крум, Лазаринка, Лиляна, Линка, Лозена, Любица, Малинка, Манол, Мария, Митра, Младен, Младенка, Надежда, Найден, Невена, Николай, Никулица, Параскева, Петър, Райна, Райчо, Севдена, Славена, Спас, Стана, Станойка, Стефан, Стоимен, Стойне, Стоян (Стоянчо), Стоянка, Тодор, Трайко, Цвета (Цветан, Цветанка), Янко. Имало и по-редки: Арангел, Вездена, Вержиния, Вида, Геновева, Гофрена, Гълъб, Димана, Евда, Ефросина, Косена, Любица, Негра, Паун, Тройка, Яблена.
Важна подробност е, че 1952-1954г. при построяването на язовир Искър се заливат къщите на село Горни Пасарел (историята му е в книгата, налична в този сайт Книги-Горни Пасарел). Жителите на Горни Пасарел трябвало да се преселят в няколко посочени села из България. Някои семейства били устроени и в село Герман. Първите 40 семейства (видно от Летописната книга на германското училище) са на земите на Герман (от днешната улица Дружба) в посока Околовръстното шосе. После идват още семейства. Германци ги приемат докато построят домовете си, някои си ги купуват. Оттогава са минали повече от 60 години. Това са повече от две поколения. Има и смесени бракове между двете села в Герман, но все още може да се чуе, че са от различни села – германци и горнопасарелци. Тези, които не са от Герман и Горни Пасарел тук ги наричат „прикари“ – външни, не свои.
Снимка на германци (запазена и донесена за сканиране от Таня и Илия), които 40-те години са ходили на екскурзия в Рилски манастир. Някои германци още разпознават свои близки:
През годините много германци и горнопасарелци са работили и работят в София. Децата след основното си образование също учат в София.
В нашата планина може да се види и това:
Гледката от нашата позиция към Самоковско шосе и езерото, от високо:
Снимка от 1939г. от пътя към вилна зона Лозето.
––––-
В днешно време са известни четири села на Балканския полуостров, които са се казвали или се наричат днес Герман.
Едното е с.Герман, близо до София. Две са в Северна Гърция и едно е в северната част на Република Македония.
В Северна Гърция и сега е село Агиос (Свети) Германос, в дем Преспа. Другото е в дем Синтика и е прекръстено на село Схистолитос. Село Герман в Република Македония е в община Ранковце и се намира западно от едноименната планина Герман.
Интересен е произхода на имената на тези селища. Едно от предположенията е, че идва от тракийската дума „gwhermo“ – горещо, поради намиращите се наблизо топли извори. Друго предположение е връзката с името на цариградския патриарх Герман или с българския патриарх Герман по времето на цар Самуил в края на Х-ти век.
Герман или Гавраил е български патриарх, споменат в Дюканжовия списък непосредствено след Дамян. Смята се, че е избран за патриарх през 70-те години на Х-ти век, след като Североизточна България е завзета от византийската империя. Според този списък седалището му е във Воден, а по-късно в Преспа. Според някои автори той е избран за патриарх в Средец и пребивава там. Според други автори след напускането на Преспа за резиденция му е Мъглен. Патриарх Герман оглавява православната църква в границите на държавата на цар Самуил. По негово време (983-985 години) мощите на Свети Ахил са пренесени от Лариса в Преспа и са положени в катедралния храм издигнат в чест на светеца. Около 989-992 години цар Самуил и патриарх Герман пренасят мощите на Свети Иван Рилски в Средец. Българският патриарх Герман умира в Преспа около 1000-та година и е погребан в преспанското село Герман, в храма Свети Герман, станал в последствие епископална църква.
В Средец българският патриаршески престол е стоял малко време. Поради постоянните военни действия, западно-българските царе били принудени по стратегически съображения да сменят често столицата си заедно със седалището на българския патриарх. От Средец българската патриаршия е преместена във Воден, Мъглен (в съвременна Република Македония), а след това в Преспа и накрая се утвърждава в Охрид.
През 1078 година пада Самуиловото царство, обаче българската патриаршия в Охрид запазва своята автокефалия, като губи титлата патриаршия и получава името архиепископия. Под това име е духовен център на православния запад на Балканския полуостров в продължение на осем века. По-късно по време на турското владичество нейните предстоятели самоволно си присвояват и титлата патриарх.
По време на дългото 38-годишно управление на цар Самуил е бил единствения български владетел, който не е имал договори и отношения с Цариградското правителство. Той не е допуснал преговори за сближение на своя патриарх с цариградския и дори завладените византийски области, Самуил е отнемал от юрисдикцията на цариградския патриарх и ги е подчинявал на българския патриарх.
